И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Матей 6:12
Чували сте го това изречение, нали? Това е част от молитвата „Отче наш“.
Една от най-високите бариери в живота ни. „Прости греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ – абсолютно обвързващо условие!
А в съзнанието ни се появят хора, които ни дължат толкова много! О, не само пари! Всички ни дължат извинение – заради неизпълнени обещания, пропилени надежди, излъгана любов, откраднати мечти!
Толкова тежки дългове! Най-главният длъжник обаче остава скрит.
И знаете ли кой е той? Вие самите. Вие сте най-големият длъжник на самия себе си!
Заради всички грешни житейски избори, които вие самите сте допускали.
Заради това сте тук, а не там, където можехте да бъдете. Заради това сте си казвали поне веднъж в живота – „никога няма да си простя за това“? Каквото и да е „това“, вие си знаете.
Но „това“ си стои непростено! От вас към вас! И ако прощавате – започнете от себе си!
Никой друг не може да ви прости вместо вас!