Политиците и журналистите говорят често за дигитализацията. Това си е в реда на нещата – работата и на едните, и на другите е да обсъждат със сериозни лица теми, от които си нямат понятие. Технологичната революция, която с тежка стъпка гази белия свят, не може да се побере в рамките на дискусиите, водени у нас, за това колко жени се занимават с разработването на програмно обезпечение, или в закупуването на изчислителни машини с голяма мощност.
Цифровизацията е не само автоматизиране на процесите в производството, сферата на услугите и бита. Тя, естествено, се крепи на информационните технологии, но в същината си представлява изменение на логиката на ръководство, контрол, взаимодейтствие, на всичко.
Потребителите имат своите нужди и предпочитания и свикват с удобството, предоставяно от цифровите услуги. Производителите и търговците си дават сметка, че за да бъдат конкурентноспособни в новите икономически условия, са длъжни да променят своята система на управление и да предлагат качествени и печеливши продукти. Властта пък изисква прозрачност на администрирането, възможност за надзор и т.н. В определена степен страните имат сходни интереси и там, където те работят заедно, се появяват любопитни решения и нови възможности. Така че цифровизацията е комплекс от действия, който води към качествено ново равнище на ефективността, отношенията и развитието на обществото и държавата. Случващите се промени са част от еволюцията и не може да бъдат спрени.
Един от главните въпроси пред нас е как да участваме в технологичната революция и да използваме преимуществата ѝ. В това отношение ние се сблъскваме с определени трудности. Не е възможно да се изгради нещо ново и невиждано с ограничено мислене и бандитски похвати.
Често се работи "на парче": проектът бива изпълняван и след изтичането на гаранционния срок системата блокира.
Не винаги специалистите предлагат качествени продукти. Нужни са не просто програмисти, а инженери, познаващи особеностите на обекта и системата, към която той принадлежи.
Липсват нахъсани управленци с опит, способни да мислят перспективно.
Властта се е отказала от задълженията си за развитието на икономиката и обществото.
Проблемите са разнородни. За тяхното решаване трябва да се подготви и изпълни национална програма за научнотехническото развитие.
Еволюцията не може да се спре и ние най-вероятно ще намерим начин да се приспособим към нея. Ала държавите, които владеят технологиите, си осигуряват богато настояще и бъдеще. Освен това те определят законите и стандартите в новите условия и ги диктуват на целия свят – на тези, които са се самообрекли да бъдат никому ненужни консуматори.