Концертът винаги започва по развиделяване – още преди изгрев слънце.
Без никакво предупреждение, просто ей така, изведнъж.
Прозорецът ти е отворен, гората е съвсем близо до бащината ми къща.
И неизбежно те събужда кулминацията на тази възторжена симфония от вдъхновено чуруликане, безспирно каканижене, преплитащи се вълшебни трели от хиляди благодарни птичи гърла, изпращащи своята искрена благодарност към Създателя.
Преди да започне работният им ден – преди да нахранят своите малки, преди да поправят нещо по гнездата си, преди да се нахранят те самите – преди всичко е поклонът им към Твореца!
Колко вдъхновяващи са тези всеотдайни пернати солисти в хилядния утринен госпъл-хор!
Поклон пред светлината, озаряваща света!
Поклон пред Твореца, изпращащ тази светлина!
И макар че ти се иска да продължиш да спиш – все пак се събуждаш.
С мисълта, че големите отсъстващи от това сутрешно поклонение сме ние, хората.
А има какво да научим от птиците.
Автор: Александър Урумов, urumov.bg