В условията на икономическа криза турците започнаха да виждат в сирийските бежанци конкуренти, посягащи към работните им места. Не само обикновените хора, но и политиците демонстрират неприкрита враждебност.
Сирийците в Турция доскоро бяха приети добре - не на последно място благодарение на финансовата помощ, отпускана за тях от Европейския съюз. Но икономическата криза в страната промени ситуацията и сега те стават все по-нежелани. Както отбелязва "Ханделсблат", в Турция те са много повече (близо четири милиона), отколкото в която и да било друга страна в Европа. В резултат на кризата обаче хуманитарният жест започва да се възприема като бреме, което поражда социално напрежение, четем по-нататък в изданието.
И неговите изблици не закъсняват: в началото на юни в истанбулското предградие Кючюкчекмедже десетки турци излизат по улиците и започват да замерят с камъни магазините с арабски имена. На полицията ѝ се налага да ги възпре със сълзотворен газ. Сириец, който е съдържател на малък ресторант, обяснява пред "Ханделсблат" как седемдесетина млади мъже нападнали заведението му. Една четвърт от жителите на този квартал са сирийци.
Както сочи едно допитване, две трети от турците са убедени, че сирийците отнемат работните им места. А най-загрижени са тези, които работят в секторите с ниско заплащане. "Те виждат в сирийците конкуренти, готови да работят и срещу още по-ниско заплащане", казва Нигар Гьоксел от неправителствената организация "Crisis Group", цитиран от "Ханделсблат". Изданието разкрива и причините за пламналата социална завист: икономическата криза, в резултат на която от близо година нарастват постоянно и безработицата, и цените на хранителните продукти.
Сирийците вече не са желани "гости"
Настроението се е обърнало срещу сирийците, изтъква и "Зюддойче цайтунг". Някои гледат да не излизат на улицата, защото се страхуват, че полицията може да ги задържи. По заповед на вътрешния министър Сюлейман Сойлу в предприятията се правят внезапни проверки за работещи в тях "нерегистрирани" сирийски бежанци. Заповед на губернатора на Истанбул разпорежда, че "нерегистрираните" трябва да напуснат града до края на август.
Както посочва изданието, много сирийски бежанци са регистрирани в селища, където по-трудно си намират работа, отколкото в столицата. До неотдавна властите все още са толерирали практиката регистрирани в други селища сирийци да работят нелегално в Истанбул. Броят им, както и броят на сирийците, пребиваващи в града без каквито и да било документи, се движи между 30 и 300 хиляди. Според официалните данни, с "временна закрила" в Истанбул са регистрирани 547 000 сирийци. Турският вътрешен министър уверява, че само "незаконно пребиващите" ще трябва да напуснат или ще бъдат принудени да напуснат града. Тревогата и несигурността сред сирийците обаче се засилва, отбелязва "Зюддойче цайтунг".
В началото сирийските бежанци бяха приемани сравнително радушно, припомня и това издание. Управляващата партия на Ердоган ги наричаше "гости", позовавайки се на хуманитарните задължения и на солидарността между мюсюлманите. Сега обаче, както показват допитванията, наред с икономическата криза повечето турци виждат в сирийците най-големия си проблем.
Бъдещето изглежда доста несигурно
И политиците от опозицията не са на по-различно мнение. Един от противниците на сирийските бежанци е, например, новият истанбулски кмет Екрем Имамоглу. Според него, въпросът със сирийските бежанци е "травма", сочи "Зюддойче цайтунг". "Ханделсблат" пък пише, че на пресконференция в началото на юли новият кмет на Истанбул е заявил, че разпределянето на сирийските бежанци из цялата страна е било "голяма грешка".
"Зюддойче цайтунг" цитира сирийския лекар Мехди Давут, който от осем години живее в Турция и е представител на едно от 47-те сирийски сдружения в Истанбул. В изборите за нов кмет той подкрепил партията на Ердоган, сега обаче не сдържа разочарованието си от правителството."Те загубиха изборите в Истанбул, сега сирийците да им плащат сметката", казва лекарят. Пред изданието той посочва и, че някои от "нелегално регистрираните" сирийци биват връщани обратно в Сирия, в региони, в които все още се водят боеве. Броят на експулсираните е известен само на турската полиция, отбелязва Давут. Според него, експулсираните били заставяни да подписват декларации, че "доброволно" напускат страната. От своя страна турският вътрешен министър отрича да е имало случаи на експулсиране в райони с военни действия в Сирия.
От организациите, работещи в помощ на бежанците, критикуват липсата на концепция за интеграцията на онези сирийци, които не могат да се върнат в страната си, четем по-нататък в "Зюддойче цайтунг". Не всички сирийски деца в Турция ходят на училище, много предприятия наемат сирийци без да им плащат осигуровки. В Истанбул всеки ден се раждат близо 90 бебета, чиито родители са сирийци. Тяхното бъдеще е несигурно, убеден е сирийският лекар Мехди Давут.