Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и с Той с мене.
Откровение 3:20
Оказва се, че да вечеряш с Бога не е мисия невъзможна – това ни казва Христос в Откровението на Йоан. Оказва се, че изразът „сякаш е вечерял с Бога“ не е просто закачка, напротив.
Напълно сериозно е, и то сериозно от страна на Бога. Всъщност, вечерята е не просто споделяне на храна с приятели. Това човек може да го направи и на закуска, и на обяд.
Но и в двата случая времето е ограничено, защото работният ден иска своето. И едва ли може да се говори за друго, освен за работа. Но вечерята е нещо друго.
Вечерята е много специално време. Време на отърсване от напрежението на деня. Време на успокояване и почивка.
Време на споделяне и време на интимност. Случайно ли Бог иска да вечеря с този, който Го приеме?
Няма нищо случайно при Бог. Неслучаен е и съюзът „ако“ – защото има условие.
Условието е човекът да реши дали да отвори. Защото Бог е готов да вечеря с теб.