„Отвъд доброто и злото“ е заглавие на един от трудовете на Фридрих Ницше – апологет на „свръх-Аза“ и „свръх-човека“. Иначе е починал от сифилис.
Тази книга е претенциозно пустословие, манифестиращо омразата му към Христос. Наскоро гледах филма „Даяна“, в която пакистанският ѝ любовник оставя цветя след смъртта ѝ заедно с бележка-цитат на поета Руми:
„Отвъд доброто и злото има градина. Ще те чакам там“. Някъде там, където няма добро и зло – това е мечта, нали? Изглежда добра мечта. Но е нищо.
Отвъд доброто и злото има единствено нищо. Вселената е изпълнена с добро и зло.
Нашият свят е изпълнен с добро и зло. Ние сме подвластни на добро и зло. Виждаме го всекидневно край нас, усещаме го всекидневно вътре в нас.
Това е вечното постановление на Бог, Който ни съветва да изберем живота:
„Призовавам днес небето и земята за свидетели против вас: положих днес пред тебе живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живеете ти и твоето потомство!“
Второзаконие 30:19
Общност от приятели. Приятели, който съзнателно са избрали живота.