В съвременния американски политически дискурс ролята на „агент на КГБ“ и маша на Русия традиционно и абсолютно незаслужено се приписва на Доналд Тръмп. Ако на предстоящите президентски избори обаче победи кандидатът на Демократическата партия, в Русия наистина може да се появи истински влиятелен лобист във Вашингтон. След като няколко изтъкнати потенциални кандидати за президент от Демократическата партия обявиха своите програми, дори чиновниците от международните организации започнаха да бият тревога за изгодите, които Русия ще получи при евентуалната им реализация.
Американският делови сайт Marketwatch например, цитира шефа на Международната агенция по енергетика, който смята, че предлаганите от демократите реформи са „лоша новина за САЩ и ще дадат на руснаците сериозно предимство“. Същността на предполагаемите реформи, които обявиха няколко от водещите кандидати на Демократическата партия, се състоят в това, че ще бъде забранена разработката на нови нефтени и газови находища на държавна земя. А по-радикалните предложения предполагат пълен отказа от фракинг технологиите за добив на нефт и газ върху цялата територия на САЩ.
Сенаторът и кандидат за президент от Демократическата партия Елизабет Уорън написа в Туитър: „Още в първия си ден като президент на САЩ ще подпиша указ, с който ще бъде въведен пълен мораториум върху всички бъдещи видове аренда на земя за добив на изкопаеми горива чрез сондиране в шелфа и върху държавни земи. Незабавно ще забраня фракинга на цялата територия на САЩ“. Аналогични изявления, в една или друга крайна форма, направиха и другите потенциални кандидати, Бърни Сандърс и Камала Харис. Единственият влиятелен кандидат, който все още се въздържа от подобни обещания, е бившият вицепрезидент Джо Байдън, който е прекалено зает със спасяването на избирателната си кампания. Работата е там, че Байдън, който започна битка за правото да представлява Демократическата партия на изборите в качеството си на абсолютен лидер, сега рязко губи рейтинг заради скандалите около предполагаемата му старческа деменция.
Бившият вицепрезидент вече нееднократно демонстрира на срещите си с избирателите, че не си спомня името на града, в който се намира, а неговото заснето на видео изказване, че Великобритания и досега се управлява от министър-председателя Маргарет Тачър, създава впечатлението, че в личния свят на мистър Байдън технологиите за добив на нефт и газ с помощта на фракинг все още не съществуват, а сега най-важната цел на Америка е победата и в Студената война срещу СССР.
Най-общо казано, на избирателите от Демократическата партия ще им се наложи да избират между кандидат, от който се сипе прах, и кандидат, който поддържа радикални икономически и екологични програми, популярни сред левите американски избиратели и най-вече сред младежта. Общият рейтинг на кандидатите, които са поддръжници на „забраната за добив на шистов нефт и газ“, е значително по-висок от рейтинга на самотния, ретрограден и скучен Джо Байдън. Така че са големи шансовете в „електоралния финал“ против Тръмп да се промъкне именно един от привържениците на борбата с добива на нефт и газ, който въобще няма представа за икономическите последствия.
Тук трябва да направим една важна забележка относно рационалността на такава програма, която може би изглежда доста странна за руската аудитория. Става въпрос за това, че в Русия младежта мечтае да работи в „Газпром“ или „Роснефт“, а в САЩ „зелената пропаганда“ и внушените от глобалното затопляне страхове, които се насаждат дори с помощта на „пиар ученички от рода на Грета Турнберг", свършиха своята работа и отношението към целия добивен и енергиен сектори е крайно отрицателно.
Въпреки свръхвисокото заплащане и отличните социални пакети, американските нефтени компании изпитват сериозни проблеми с наемането на млади кадри, при това не само за обслужване на сондажите, а изобщо. Както съобщава консалтинговата компания Ernst & Young, младото поколение „възприема кариерата в нефто-газовата промишленост, като нестабилна, изискваща тежък труд, сложна, опасна и вредна за обществото“. И дори нещо повече, младежта смята, че нефтът и природният газ са безпереспективни поради неизбежния триумф на зелената енергетика. Явно сме изправени пред пример за колективна психоза, но както е известно, колективната психоза е най-добрият приятел на политика, тъй като няма нищо по-приятно и надеждно от това да получиш гласовете и подкрепата на тези, които са „изперкали“ по някаква модна тема.
Ако един кандидат еколог се състезава с Тръмп във финалната фаза на американските избори, то това ще бъде възприето от международните пазари като риск от драстично съкращаване на световното предлагане на нефт, което означава, че предварително в цените на нефта ще бъде калкулирана и цената на риска от това някакъв „зелен“ фанатик да се добере до президентското кресло. Ако един такъв кандидат (например, Елизабет Уорън) спечели изборите, то тогава международните цени на нефта направо ще излетят в небето, при това за продължаване на „левитацията“ им даже няма да има нужда от пълната реализация на драконовските мерки изложени от Уорън. Достатъчни ще бъдат даже съвсем „меки“ ограничения за сондиране в шелфа или за фракинга в нови територии, което да премахне от пазара от няколко стотин хиляди до няколко милиона барела нефт дневно, без да говорим за съкращаването на добива на природен газ и експорта на LNG.
Впрочем на фона на другите елементи от програмите на кандидатите демократи каквито са, например, различните радикални форми на финансиране на социални и екологични програми с помощта на печатницата за пари и драконовски данъци, пълната или частична забрана на добива на шистов нефт и газ изглеждат като напълно безобидна мярка. Но дори и нейното минимално прилагане може да нанесе непоправима вреда на нефтения и газов отрасъл в САЩ, особено ако се отчете вече критичната ситуация с тяхното финансиране, което активно се дискутира в деловите западни медии.
Споразумението с ОПЕК, което повлия за стабилизиране цените на нефта ще бъде несравнимо с ефекта, който може да предизвикат забраните и ограниченият в петролния сектор на САЩ. По официални оценки, това би донесло на Русия около шест трилиона рубли. В случай на победа на един от „зелените“ демократични кандидати над Тръмп, сумата от допълнителния доход в руския бюджет е напълно възможно да се удвои, и това далеч няма да бъде краят.
Автор: Иван Данилов, ria.ru
Превод от руски: Никола Стефанов, "Гласове"