Природозащитници поискаха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на приетите по-рано днес промени в Закона за горите. Коалиция "За да остане природа в България" съобщи, че ще сезира Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ и скандалните поправки. Очакват се и протести.
„Приетите днес поправки в Закона за горите ще доведат до непрозрачно разграбване на един от последните обществени ресурси“, твърдят в декларация екоактивистите. Те организираха серия от протести срещу промените, които дават право на строеж на спортни съоръжения върху държавни терени в планините без трасето да се вади от горския фонд.
Междувременно над 1000 души са готови да се включат тази вечер в импровизирана блокада на Орлов мост в София.
Сборният пункт е на езерото Ариана в 19:30, а блокадата почва в 19:40 часа. „Ако решим, се местим на друго място. Стоим там докато всички медии разберат за това, че след 2 години няма да остане гора в България, докато започне диалог за скандалните промени“, заявяват спонтанно организиралите се активисти, които нямат официално разрешение за протест.
Без промяна на предназначението на територията депутатите дадоха право за изграждане на техническа инфраструктура; сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, автомобилни горски пътища; заслони за обществено ползване; ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни; посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване; горски и ловни кантони и други.
Ето какъв е проблемът с промените в Закона за горите, според Коалиция "За да остане природа в България":
Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша.
За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.
За първи път от 1925 г. насам крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.
За първи път от 1931 г. насам, когато е обявена първата защитена територия у нас, държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост.
За първи път от 1955 г. насам държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина.
За първи път от 1991 г. насам, когато се приема Конституцията, държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани с земеделието, като например ски курорти и голф-игрища.
За първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ - за строителството на ски курорти и голф игрища, като ги освобождава от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите.
За първи път от 1996 г. насам, когато влиза в сила Закона за държавната собственост, се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права за ползване, които се раздават без търг само с решение на министъра на земеделието.
За първи път от 1997 г. насам, когато започна реституция на горите, държавата отново разрешава на частните собственици на гори до 20 декара, да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата.