Г-н Костов, каква е Вашата оценка за днешното енергийно развитие на България и какви са различията в основните тенденции, в сравнение с периода на Вашето управление? Кои са положителните и отрицателни страни на новата енергийна политика на страната?
Продължават да са в сила всички недостатъци в енергетиката – едностранната зависимост от Русия, несъобразяването и не въвеждането на европейските директиви, големите емисии от въглероден диоксид, наличието на злоупотреба с господстващо положение на пазара и олигополен пазар, както е при течните горива и пр. Тенденциите са неблагоприятни за потребителите, защото има реален риск цените на електроенергията да бъдат завишени заради строителството на АЕЦ Белене и опасност от поемане от потребителите на излишното строителство на транзитен газопровод заради „Турски поток“. Има злоупотреба от страна на Министерството на енергетиката със завишаване на студения резерв, със снемането на този резерв от ТЕЦ „Марица изток 2“ и облагодетелстването на Ахмед Доган.
За съжаление не виждам други положителни тенденции освен нарастването на енергийната ефективност сред основните сектори на потреблението на енергоресурси.
По какви въпроси от икономиката, оценка на рисковете и енергетиката работи днес лабораторията ръководена от Вас?
От 1 август 2019 взехме решение за закриване на Центъра за анализи и управлението на рискове. Наследството му отива в Нов български университет, вероятно в специално създадено звено.
Вие сте признат специалист в областта на анализите на рисковете за националната сигурност. Какво потенциално въздействие биха имали новите руски проекти върху настроенията, икономиката и националната сигурност на страната?
Всички официални политически лица от евроатлантическата общност предупреждават българското правителство и парламент, че новите руски проекти ще задълбочат едностранна енергийна зависимост на страната ни от Москва, която води хибридна агресия срещу всички страни от НАТО и ЕС.
Първите енергийни стратегии на България бяха разработени през 1997-2001 г. - периода на Вашето управление. Тогава се появи и обосновката на необходимостта от изграждане на нова въглищна централа в района на Марица-изток, която днес е факт – американската инвестиция на AES. Какво бихте посъветвали днес Вашите американски партньори имайки предвид натиска за затваряне на всички въглищни централи в Европа, в това число и новите?
Тази енергийна стратегия наред с актуалните въпроси на отрасъла поставяше в своя фокус енергийната ефективност. Затова този термин влезе в заглавието на документа.
Политиката за опазване на природата, с която се ангажира силно ЕС, бе формирана и се осъществява последователно в последните години. Но още по време на преговорите с нас, те настояваха много категорично за спиране или максимално ограничаване на емисиите от серен диоксид. Без изпълнението на тези изисквания България нямаше да бъде приета в ЕС и до днес. Стратегически решението за изграждането и модернизацията на централите от Маришкия басейн бе взето заради нуждата да бъдат компенсирани затворените блокове 1-4 от правителството на Симеон Сакскобургготски. Американските инвеститори не са били наши партньори. Те влязоха в проекта при следващото правителство. Не поддържам никакви отношения с тях, нямам дори контакт. Въпреки това ще ги посъветвам да потърсят запазване на активите по един от двата начина: 1) Прилагане на вече откритите технологии за улавяне и безопасно складиране на въглеродния диоксид, която вероятно ще стане достъпна в следващите години или, 2) да използват газовата връзка с Гърция и да преминат на алтернативно гориво. Убеден съм, че имат предвид, проучват и обсъждат и двата варианта.
В медиите непрекъснато се твърди, че отговорността за клаузите и цените в „неизгодните“ договори с т.н. американски централи е на Вашето Правителство. Обяснете на обществото каква е истината, какви бяха ефектите от тези договори тогава, кога реално бяха договорени цените на електроенергията и от кого бяха подписани анексите към тях за тези цени?
Много пъти съм обяснявал и тук ще повторя. Договорите с централите са подписани от следващото правителство и г-н Милко Ковачев следва да отговори какви конкретни ангажименти е поело то по този въпрос.
Какви ще бъдат последствията за българската икономика от изграждане на АЕЦ“Белене“ ? И може ли те да бъдат различни ако това бъде руски стратегически инвеститор?
Първо, проектът е икономически неизгоден - предполага много по-високи цени на електроенергията от тези, които могат да се очакват в следващите десетилетия. Второ, създава големи рискове за ядрената сигурност на страната, включително защото е в уязвим от земетресения район. Трето, не може да бъде изграден без държавни гаранции за кредитирането му и за изкупуването на електроенергията по много по-високи от борсовите цени.
Според редица експертни анализи българската енергийна политика сериозно изостава от тази на страните в региона, които развиват модерни направления. Българските управляващи поддържат популистки тези осигурявайки си медиен и обществен комфорт, но рискувайки бъдещото устойчиво развитие на отрасъла. До какво може да доведе тази „политика на щрауса“ и избягването на наложителните сериозни реформи в сектора ? Какви съвети бихте дали на днешните управляващи за енергетиката?
Българската енергийна политика се развива без стратегия от близо 20 години. Тя е насочена преди всичко към запазване на държавния контрол върху големите енергийни дружества и реализирането на големи енергийни проекти. Ползи от тези проекти имат участниците във финансови транзакции, свързани с тях, поръчителите и изпълнителите им. Досега не е демонстрирана ползата им за потребителите и енергийните пазари. Такава политика е възможна, когато избирателите не търсят отговорност от политиците за грешни решения, липсва публична среда и медии, в която може да се проведе обективен дебат за ползите и вредите от техните решения и липсва обективно и безпристрастно правораздаване. Комбинацията от трите е необходим и достатъчен стимул за взимане на политически решения в публичен интерес. Популистките тези съпътстват енергийната политика, за да ѝ осигурят легитимност пред българските избиратели. Това е възможно, когато една част от тях приемат енергията за публично благо. Всъщност, политиците и експертите са длъжни да докажат на избирателите си, че енергията е стока като всяка друга, макар и със специфични икономически характеристики.
Публични блага са услугите, свързани със сигурността и поддържането на технологичните стандарти на енергийните системи. Ефектите от тази политика се виждат от едно десетилетие в декапитализацията на НЕК и в натрупването на огромни дългове, в тарифния дефицит, трупан от компанията до 2015, лошото финансово състояние на ТЕЦ Марица изток-2, спрялото развитие на ВЕИ. Минималните негативни ефекти, които могат да се очакват при продължаването на сегашната политика са продължаването на трупане на загуби от непазарното поведение и решения в сектора. Максималните щети са овладяването на целия сектор от опортюнистични и политически обвързани интереси, което ще нанесе изключително големи щети на икономиката и обществото.
Съветите към днешните политици не трябва да са прекалено сложни. Достатъчно е решенията за сектора без изключение да са обвързани със спазване на законите и защита на публичния интерес. Правната основа произтича от европейските директиви и те просто трябва да бъдат спазвани. Освен това е необходимо създаването на нова енергийна стратегия, за предпочитане от независими експерти, които не преследват други интереси, освен публичния. Фокусът на политиката трябва да се измести от големите инвестиционни проекти с държавно участие към завършване на процеса на либерализация и задължително спазване на конкурсите за нови инвестиции в електро енергетиката.
Каква е вашата оценка за реформите в енергетиката и за либерализацията на пазара? Има ли в действителност свободен пазар на електроенергията у нас?
Основната част от оценките на политиката се намират в отговорите на предния въпрос. България е страната с най-забавена либерализация на енергийния сектор. Това доведе до запазване на пост-социалистическите характеристики на сектора: доминиран е от големи и зле управлявани държавни дружества, част от които трупат значителни загуби, декапитализирани са и са заплашени от фалит. Свободата може да се дефинира като брой на действителните алтернативи за всеки пазарен участник. Използвайки тази дефиниция, пазарът на електрическа енергия е частично свободен за индустриалните/бизнес потребителите и с ниска степен на свобода за битовите.
До какви последици ще доведе непрекъснатото потискане на цената на електроенергията на регулирания пазар от години насам и продължаващото непризнаване на много от разходите на енергийни дружества, включително и тези на задължените лица по Закона за енергийната ефективност за финансиране на конкретни проекти в индустрията?
Оценките на ефектите от ценообразуването на регулирания пазар е сложна задача решавана от КЕВР. Тя трябва да се извърши при пълна информация за разходите на енергийните дружества. Така следва да се установява размера на загубите им, ако има такива. Ключова задача на регулатора е да балансира интересите на всички видове производители и потребители, което допуска и непризнаването на разходи, ако те са прекомерни или са в резултат на лошо управление. Един важен аспект на проблема с ценообразуването, в комбинация с посочените по-горе политически проблеми, е непривлекателността на сектора за сериозни пазарни инвеститори. Както въпросът със загубите за производителите, така и този, свързан с липсата на значими инвестиции в сектора, може да се решат при завършването на процеса на либерализация, когато пазарните механизми изместят в достатъчна степен политическата намеса.
Вашата лаборатория преди време беше в основата на обосновката на икономическата целесъобразност на газовия хъб „Балкан“. Днес мнозина газови експерти, включително и членове на Българския енергиен и минен форум застъпват тезата, че този проект не само че е икономически неизгоден за страната, но е и невъзможен за изпълнение. Каква е Вашата оценка днес и какво послание бихте отправили към премиера Борисов, който изглежда е най-горещия фен на този проект?
Да прочете по-внимателно нашите доклади. В тях е казано, че за да има хъб, следва газа да се търгува свободно от различни доставчици и купувачи. Без много субекти газова борса е невъзможна. Не е решение и е крайно неизгодно да се строи нова транзитна тръба заради „Турски поток“. Посочили сме, че изграденият лупинг е достатъчен, остатъчните количества газ да преминат през страната ни, ако въобще се стигне до такава необходимост.
Вие безспорно сторихте дело, за което България винаги ще Ви е признателна като спряхте навремето инвазията на косовските емигранти от албански произход към България. Но Македония не удържа натиска и сега е изправена пред редица проблеми. Сериозни проблеми съществуват и между България и Северна Македония по спорни проблеми от съвместната ни история. Каква е Вашата прогноза за развитието на тези спорове и ще се стигне ли до някакъв компромис ? Имате ли идеи за преодоляване на различията?
Натиск в Северна Македония от местните албанци няма. Те са много по-активни в емигрирането си от страната отколкото останалите. Въобще албанците са били много мобилни на територията на Османската империя и сега стават такива в рамките на евроатлантическата общност. Проблемите между България и Северна Македония се дължат на това, че като договор бе подписана старата декларация от 1999, като към нея се добави един член. Този договор не дава възможност да се споразумеем и да преодолеем различията си – българската страна иска да се опира на историческите факти – северомакедонците искат да постигнат политически компромис. Без политическа воля, на тази база много трудно ще се намери съгласие. Премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски направиха усилия, но ги очакват избори и не могат да бъдат повече гъвкави.