На 9 октомври (2019г.) Турция започна операция наречена ''Извор на мира'', като обяви на света, че тя е насочена срещу сирийската кюрдска милиция, тъй като според турските власти тя е свързана с нелегалната в страната им Кюрдска работническа партия. Спомена се и за борба срещу ''Ислямска държава''. Турската интервенция е вече факт и търпи развитие с всеки изминал ден, като в същото време ''Сирийските демократични сили'' и централната власт в Дамаск се разбраха да действат заедно, за да отблъснат турските части. В същото време САЩ изтегля войските си от конфликтните точки, а президентът Тръмп заплашва Турция с икономически санкции. За да разберем какво се крие зад тази военна операция на Турция в Северна Сирия, а също така и да бъдем открехнати за дребните детайли, които са видими само за познавачите, от ФАКТИ потърсихме за коментар арабиста проф. Владимир Чуков.
Ето какво заяви по темата проф. Владимир Чуков пред медията ни:
''За да се обясни тази интервенция трябва да се търсят множество факти. Може би съм един малцината, които поставят акцент най-вече върху вътрешнополитическите причини. В Турция има национален консенсус по отношение на тази интервенция. Главната опозиционна партия е плътно зад Ердоган. Те дори направиха пресконференция, в която се видяха нюанси по отношение на Сирия, но по отношение на кюрдите няма различия. Всъщност това е основният двигател и причина. След загубата на местните избори в големите градове, практически темата ''Сирия'' много силно беше монополизирана от опозицията и Ердоган, досещайки се, че това ще бъде основна тема след 4 години на президентските избори, се върна чрез тази операция в дебата. Питате ме дали Турция има основание да прави тази операция? Не, няма. В момента тя е в пълна изолация. Единствено Катар е държавата, която я подкрепи. Получи се и един парадокс, президентът на Севернокипърска турска република, дори той изрази скептицизъм. Тоест той не я подкрепи тази операция, което предизвика много силна и бурна реакция от турското президентство.''
За съюза между правителствената армия на Башар Асад и ''Сирийските демократични сили''
''Това е голяма тема. Значи те първо не се обединяват. Това, което е направено като споразумение е всъщност за онези части, контролирани градове от ''Сирийските демократични сили'', в които практически населението не е кюрдско, мнозинството не е кюрдско. Буквално днес вече в градовете, които са стратегически важните - Кобане, който е кюрдският Сталинград и ако си спомняте през 2013-2015г., там всъщност се пребориха срещу Ислямска държава, там започна обратът. Манбидж, който между другото беше завоюван от ''Сирийските демократични сили''. Там вече са войските на Башар Асад.
''Има и още едно място - Ракка. Този град много отдавна беше поставено от Дамаск да бъде върнат от кюрдите на централната власт. Практически това са буферни, гранични зони в самата Сирия - между кюрдите и правителствените войски. Така че в цялата източна част на Сирия има една голяма въпросителна. Това, което казват стратезите и наблюдателите е, че в момента турската операция като диспозитиви, като техника, не отговаря на претенциите на Ердоган да направи тази зона за сигурност, нещо повече - да настани там два милиона бежанци. Части от тази зона, включително влизат и в Ракка, включително влизат и в части от Дейр ез-Зор. Нещата там според мен са много голямо желание от една страна и от друга относително по-малки възможности, когато говорим за Турция.
Защитата на кюрдите беше предадена като щафета от американците на Русия. Аз мисля, че Русия е големият печеливш, защото чрез дипломацията те подтикнаха турците да направят тази операция. Видяхте как се държаха руснаците в Съвета за сигурност на ООН, какви бяха техните изявление. Визирам Сергей Лавров. А американците в момента са на път да напуснат, но забележете, че става въпрос само за Североизточна Сирия. Онази част от американския диспозитив в Сирия, която се явява първа линия за отбраната на държавата Израел, (базата Ат-Танф) те не са мръднали, няма и да мръднат. Тоест те вече влизат в една друга схема.
Оттук нататък, една седмица след интервенцията, практически ние ще видим дали Русия ще позволи на турските самолети да се разхождат безнаказано в Северна Сирия. Ако Пентагонът обеща и не го направи, то ще видим дали сега руснаците ще го направят. Предположенията са, че вероятно няма да има координация между турските и руските самолети, което само по себе ще покаже, че Русия не стимулира тази операция, лишавайки турските сухопътни сили от въздушна подкрепа. Което какво показва? До преди една седмица, а и през тази Русия стимулираше Турция, но след като сега има споразумение между кюрдите и Башар Асад, те ще се опитат всячески да възпрепятстват турската армия. Получава се едно предаване на щафетата от руската дипломация на руската армия, което само по себе си показва изключителна гъвкавост.
Тръмп е човек, който очевидно няма яснота от тази част на Близкия изток. Това, което той направи, според мен ще му се върне като бумеранг. Включително в предизборната кампания. Лично негови хора в Републиканската партия много силно го критикуваха, което само по себе си ще ерозира доверието, което му даваха за изборите догодина през ноември.''
Сигналите за евентуална помощ от Израел за кюрдите
''Имаше едно писмо от стотина резервисти. Няма какво да се заблуждаваме - Израел и кюрдите са стратегически свързани. В Ксенета отдавна има депозиран законопроект, че ако кюрдите обявят независима държава, държавата Израел автоматично ще я признае. За Израел кюрдите са бих казал първата огнева позиция. Премиерът Нетаняху каза, че те ще помогнат на кюрдите може би с храна, може би с лекарства, може би с някаква разузнавателна логистика, но според мен по-скоро ще има отзив турската военна интервенция в Сирия върху преговорите за съставянето на новото израелско правителство. Ще се налее вода в мелницата на опонентите на Нетаняху, а това са четирима генерали, които олицетворяват сигурността. Вероятно ще се отиде към правителство, което ще се доминира от синьо-белите, а не от Нетаняху.''