Коментар от Емилия Милчева за „Дойче веле“
През 80-те години на миналия ХХ век властта в София панически се страхува, че Турция може да нападне България. През 2019 година българските управляващи се страхуват, че Турция може да „пусне" сирийските бежанци. Турският президент Ердоган заплаши, че ще отвори вратите към Европа за 3,6 милиона сирийски бежанци, ако ЕС не ограничи критиките си към Анкара заради военната операция в населената с кюрди Северна Сирия и не спре да окачествява офанзивата като “нашествие”.
"Брюксел е далече, а турската граница е тук"
От няколко години насам Ердоган периодично залага на тази заплаха, а българският премиер Бойко Борисов сякаш охотно я подсилва за вътрешна и външна употреба. Затова и сега заяви, че на срещата на ЕС тази седмица ще настоява пред европейските партньори да спрат с нападките срещу Турция. “Защото Брюксел е далече, а турската граница е тук. И там стоят близо 4 милиона бежанци. Нито лагери, нито ограда, нито каквито и да е мерки могат да ги спрат, ако започнат да идват със стотици хиляди”, каза Борисов.
Не закъсня и реакцията на вицепремиера Красимир Каракачанов. През 2016 година той разкритикува Ердоган, че сам е организирал опита за преврат, за “да отстрани всички неудобни противници на неговия ислямистки режим”. Днес като военен министър Каракачанов обясни как при голяма бежанска вълна България ще бъде “на топа на устата” и как не е в неин интерес “да играе ролята на инициатор на санкции или остри позиции”. Непроменено твърда е останала май само позицията му към Северна Македония.
Погледнато от камбанарията на “Александър Невски”, избраната от Борисов политика на снишаване спрямо Турция изглежда държавническа. България предава на Турция предполагаеми гюленисти. Предава ѝ също предполагаеми членове на Кюрдската работническа партия ПКК. А освен това не допусна ограниченията в Закона за вероизповеданията, които щяха да спрат финансирането на българските мюфтийства от турския Дианет.
Какво получава в замяна? Докато Гърция е подложена на неимоверен мигрантски натиск, на българо-турската граница проблеми няма. „Правя всичко възможно да сте спокойни", увери тези дни премиерът Борисов. И припомни, че много често, когато Европа е била против Ердоган, “само аз съм отивал при него”. Този път нищо не опровергава думите му. Още през 2015 година Борисов подкрепи идеята на Ердоган за създаване на “зона за сигурност” в Сирия. Българският премиер дори я представи на среща на върха в Брюксел, където обаче не срещна одобрение. Същото е май и сега. Миналата седмица председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако планът на Анкара предвижда обособяване на такава зона, Брюксел няма да даде нито стотинка.
Какви цели преследва Анкара?
Няма съмнение какво означава т. нар. “зона за сигурност” - изтласкване на кюрдите и заселване на стотици хиляди сирийски бежанци от Турция. Така етническият баланс ще бъде променен - населените с кюрди турски провинции край границата със Сирия вече няма да граничат с кюрди от другата страна. И още нещо: Анкара представя настоящите военни действия като продължение на операциите “Щит на Ефрат” и “Маслинова клонка”, а прокламираната цел е регионът да бъде освободен от Силите за самоотбрана на сирийските кюрди и от терористите на “Ислямска държава”, както пише проправителственият „Daily Sabah". Така Турция на практика поставя знак за равенство между Силите за самоотбрана, които помогнаха за освобождаването на региона от ислямистките групировки, и същите тези радикални ислямисти, срещу които воюваха кюрдските отряди.
Казано накратко: времената се променят, но страхът от Анкара явно си остава. Независимо че България и Турция днес членуват в един и същ военен съюз - НАТО. А “ясната договорка” на Борисов с Ердоган ще е ден до пладне, ако Анкара наистина „пусне" сирийски бежанци към европейските граници.