Петролът от Североизточна Сирия може да потече към Русия, пише руският вестник ”Независимая газета“.
Преходът на самоуправляващите се северни райони на Сирия под контрола на централното правителство постави въпроса при какви условия кюрдските паравоенни сили са се съгласили да „предадат” тези позиции на официален Дамаск. В зоната на тяхното влияние са най-големите петролни находища в Арабската република, които според експерти, интервюирани от изданието, биха могли да се превърнат в залог при преговори между сирийското правителство и Русия, от една страна, и кюрдските командири, от друга.
Вълната от съобщения на 14 октомври, че кюрдската автономна администрация е сключила сделка със силите на президента Башар ал Асад за предотвратяване на турското нахлуване, почти затъмни дневния ред за държавното посещение на Владимир Путин в Саудитска Арабия. Както бе договорено с командването на Сирийските демократични сили (СДС), многонационален военен съюз с кюрди, части на сирийската правителствена армия поеха контрола над редица градове на 14 октомври в северните части на страната, по-рано контролирани от СДС. Това бележи голяма промяна в конфликта в Сирия и краха на военната стратегия на САЩ в Арабската република.
Търсенето на обща позиция между кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС), които бяха основната част от СДС и официален Дамаск не е ново, но страните не бяха съгласни дали трябва да съществува самоуправляващ се кюрдски регион в Северна Сирия.
Самите СДС, които обаче отдавна са гръбнакът на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“ и други радикални групировки, вероятно ще бъдат разпуснати. Сирийската държавна агенция SANA издаде изявление на Съвета на арабските племена, призовавайки арабските бойци от СДС да напуснат съюза и да се присъединят към сирийската правителствена армия, тъй като, както е отбелязано в съобщението на SANA, "това е единственият гарант, способен да защити сирийската граница и да устои на всяко външно нападение". „Племената изразиха единна позиция, отхвърляйки и осъждайки турската окупация на сирийска територия, което доведе до унищожаването на градовете и смъртта на невинни цивилни граждани, в частност на деца и възрастни хора“, посочва агенцията.
Бойците на ОНС възнамеряват да осигурят безопасността на северните райони заедно с армията на Асад. Според редица източници руската страна е дала своя принос за сделката между официален Дамаск и кюрдските образувания. Докладва се дори, че срещата, на която е сключено съответното споразумение, се е провела в руската база Хмеймим в провинция Латакия. На пръв поглед това създава конфликт между Русия и Турция - партньори във формата от Астана в урегулирането на сирийския конфликт. Изказвайки се на брифинг в Истанбул на 14 октомври, турският президент Реджеп Ердоган каза, че Русия предприема „положителен подход“ и не би трябвало да има проблеми с напредването на турските сили. Очевидно е обаче, че предвид влизането на сирийската армия в играта турците няма да успеят да създадат буферна зона по цялата граница със Сирия.
Освен това в един от докладите на кюрдската автономна администрация се казва, че споразумението със сирийското правителство "ще освободи всички сирийски области, окупирани от турските власти, и наемниците, които се бият на тяхна страна, включително и град Африн". Африн беше кюрдски анклав в северозападна Сирия, който беше превзет от Турция и лоялните на нея опозиционни сили през 2018 година. С други думи, с връщането на северните райони под контрола на правителствената армия е малко вероятно въоръженият конфликт да приключи, но което е забележително, ще се проведе без участието на американски военни съветници. Говорейки в предаването „Лице на нацията“ в ефира на канала CBS, ръководителят на Пентагона Марк Еспър заяви, че неговото ведомство започва „умишлено изтегляне на войски“ от Северна Сирия. Това, каза той, е част от плана на САЩ за прегрупиране на войските в региона.
Вашингтон може да направи на Дамаск и Москва не само политическа отстъпка, но и икономическа, при условие че силите му напълно напуснат целия североизток от Сирия. Както е известно, най-големите нефтени находища в страната са под контрола на СДС.
В разговор с НГ, изследователят на кюрдите и автор на книгата „Кюрдите на Северна Сирия“ Владимир ван Вилгенбург призна, че тези ресурси в североизточната част на страната могат да станат обект на преговори между кюрдските формирования и Дамаск. "Въпреки това, повечето от находищата са далеч от границата (сирийско-турската. -" НГ")", обясни експертът. И в тези райони към 14 октомври американските военни все още присъстватт. Независимо от това, ситуацията все още създава прозорец с икономически възможности за Дамаск и, съответно, за Москва.
Освен това самите СДС не бяха против търговията с централното правителство - дори в момент, когато въпросът за изтеглянето на американския контингент не беше толкова остър. През февруари 2019 г. Wall Street Journal съобщи, че СДС доставя петрол на сирийската компания Qatirji Group, която е в черен списък на САЩ и ЕС за подкрепа за Асад.
Юрий Бармин, експерт по Близкия изток и Северна Африка, се съгласи с хипотезата, че петролът може да стане обект на договаряне между правителството в Дамаск и кюрдите. „Нефтените находища са основното предимство на СДС, което те могат да разменят за политически облаги“, казва експертът.
Според Бармин обаче разполагането на сирийски войски по границата с Турция изглежда като план, който първоначално е бил съгласуван с Анкара. „Мисля, че планът на Ердоган не е целял да създаде голяма буферна зона по цялата сирийско-турска граница“. „ Всичко, което се случва сега, се вписва в контекста на Договора от Адана (сключен между Турция и Сирия през 1998 г. - "НГ"), тъй като съгласно този документ турците имат право на трансгранични ограничени операции. Мисля, че това е било договорено с Москва. " Бармин нарича сделката между кюрдите и Дамаск полезна за турското правителство: прехвърлянето на северните райони на Сирия под контрола на Асад вероятно ще доведе до срив на кюрдските планове за създаване на широка автономия, а именно тя беше считана от Анкара за една от основните заплахи за националната ѝ сигурност.
Превод и редакция: Юлиян Марков