След като футболна България изпадна в състояние на делириум от дългоочакваната оставка на Борислав Михайлов в качеството му на президент на Българския футболен съюз, май дойде време и за една трезва равносметка на случилото се. А тя започва с това, че нищо, ама нищо не се е променило. Няма и индикации да се промени. Боби Михайлов падна жертва, но какво от това, след като се очертава в следващите 3 години едното му вице Атанас Фурнаджиев да доизкара мандата му?
В България явно нищо хубаво, не е за хубаво...
Пропадането на българския футбол ще продължи с пълна сила, докато с него не се заемат почтени хора. Просто и ясно е. Абсолютно същото важи и за държавата ни. Допреди няколко седмици Борислав Михайлов и министърът на спорта Красен Кралев се целуваха по най-различни събития, а същият министър беше явен поддръжник на Михайлов на провелия се миналата година конгрес на БФС, в който бившият национален вратар бе преизбран. Министър Кралев неведнъж изказваше задоволството си от работата с този Български футболен съюз. Какво се промени за този кратък период от време? Г-н Кралев дължи отговори на футболната общественост. Борисов като негов началник - също.
Свидетели сме на поредната пародия и имитация на загриженост. Дори и тази тема беше използвана за политически цели. Президентът Радев направи поредната контра на Борисов (не, че му пука за плачевното състояние на футбола ни), а пък министърът на спорта Кралев заяде президента за неговата некомпетентност в областта на спорта. (за това поне е прав) Сигурен съм, че могат да я карат така до безкрай, но не ги поощрявам, защото с нищо не са полезни.
След вчерашното заседание на Министерски съвет, драгите колеги журналисти причакаха силовия вицепремиер Красимир Каракачанов за да го препитват за расизма и футболните хулигани. Никой от тях обаче не се сети да го попита за тоталния провал с промените в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, които бяха направени по инициатива на парламентарната група ''Обединени патриоти'', неговите си хора демек.
Въведе се една забрана да не се продават билети в деня на по-рисковите мачове и дотам. Тази забрана освен, че с абсолютно нищо не допринесе (очаквано), наскоро дори я отмениха. Но.. кой ли го интересува това? Важното за Каракачанов бе да приравни расизма и нацистите на стадиона с ''умните и красивите'', които от време на време протестират за нещо на жълтите павета. Каракачанов твърдо заяви, че няма разлика между двете групи хора и това, което правят, като дори поиска подкрепа от журналистите за по-строги мерки срещу законно протестиращите граждани?!!! Хм.. за футбол говорехме по-горе, а привкусът стана не само политически, но и кремълски. Защо кремълски? Защото режимът на Путин е този, който има превантивно срещу протести законодателство. Това ли иска министър Каракачанов?