И излезе Той и рече – Борислав Михайлов да подаде оставка, иначе държавата спирала парите за БФС. 3 часа той се дърпаше, но никой не се противи на волята на премиера-слънце. Междувременно ГДБОП, полиция и жандармерия нахлуха в Националната футболна база да търсят корумпирани съдии. Но това било планирано отдавна. След като Михайлов подаде оставка, Борисов заяви, че оставката на Михайлов била работа на БФС, а той не искал да се меси.
Расисткият скандал на стадиона обиколи целия свят и колкото и да не ни се иска – това не е проблем на 50-ина запалянковци. Управляваща партия ходи на шествия с неонацистки организации като „Кръв и чест“. Коалиционните партньори се надцакват на темата гей – явно, за да си патрЕот, не може да си и гей. Техните евродепутати редовно обиждат представителите на един определен етнос, а вицепремиерът го обижда от трибуната на Народното събрание. Вицепремиери си правят шегаджийски снимки в „Бухенвалд“ и това е някак си ОК. Расизмът, ксенофобията и въобще омразата към различните са официална държавна политика и думите на Борисов, че e “една от най-толерантните държави в света”, са пълен булшет. Екскюз май френч, както казват американците.
И още от последните дни – екипът на bTV не беше допуснат до пресконференцията преди мача с Англия. На БФС не им харесвало как ги отразяват.
Трудовият договор на дългогодишния журналист и заместник-шеф на спортната редакция в БНТ Камен Алипиев е прекратен от медията на 10 септември, докато е бил в болничен. Мотивът – няма висше образование, каквото сега се изисква за тази позиция. Алипиев беше един от протестиращите срещу Емил Кошлуков, когато още беше само програмен директор на БНТ1.
Шефът на БНР обаче още не е подал оставка, въпреки че СЕМ му я поиска, а заради неговите опити да отстрани журналистката Силвия Велкова сигналът на програма “Хоризонт” спря за няколко часа. А националното радио е част от системата за националната сигурност и по закон не може да преустановява излъчване.
Пак в понеделник ден стана ясно, че освободеният от затвора австралийски гражданин Полфриймън е пуснат от общежитието в Бусманци, където държавата го държеше незаконно, според съда в продължение на десетина дни. Но пък МВР без обяснение му взе паспорта. Съдът вече няколко пъти повтори, че Полфриймън е свободен гражданин и няма право да бъде задържан или пътуването му възпрепятствано от българските институции.
Едно е ясно от всичко това – виждаме тотален разпад на държавността във всяка нейна форма – на работещи институции, спазване на решенията на съда и другите органи, някакви обществени норми, отношения в обществото.
Най-отгоре имаме премиер, който собственоръчно решава някакви ситуации във всяка сфера на обществения и политическия живот, независимо дали това му влиза в правомощията или не. Ако пък не става само от изказване – под ръка са прокуратурата и МВР, които бързо “убеждават” какво трябва да се случи. Медиите са превзети или недопускани да задават въпроси, а в редките случаи, когато някой е изобличен като проводник на управленската цензура, няма кой да му потърси сметката. За капак МВР отказва да изпълнява решенията на съда.
И изглежда, че не само на мен ми се струва, че това всъщност не са проблеми на bTV, Кедъра, БНР, Полфриймън, БФС. Тези случаи показват, че това може да се случи на всеки един гражданин, фирма или институция и няма съд, СЕМ, друга отговорна институция или полиция, която да ви защити правата. Държавата е приключила. Наистина няма такава държава. И не – Слави не е решението на проблема. Но метафоричното заглавие на тази негова песен идеално пасва на ситуацията.