Коментар на Искрен Вълчев
Цацаров и Гешев през ден са в САЩ. Разминават се с Цветан Цветанов на аерогарата. Британската посланичка пък каза, че работи добре с Гешев, няма да се меси в българските работи… За Истанбулската конвенция се понамеси, ама за главния прокурор не ще… Двойният стандарт е видим. Видимо е също, че протестариатът остана и без втория си покровител – ЕС. Като стана дума за САЩ, сложни са събитията там. И също много интересни с български адрес.
Досега фондация “Америка за България” имаше направление за финансиране “Гражданско общество и демократични институции”. Именно по него се захранваха с грантове добре познатите площадни нпо-та – за да се “насърчава гражданската активност”, за “укрепване на съдебната система” и т.н. Подобно направление вече липсва. Заменено е с подкрепа на предприемачество и благоприятна бизнес среда. Ако някой си мисли, че решението е случайно, значи е последен глупак. Врътнато е кранчето на протестърите, това е простият факт.
Шепа протестиращи блокираха Орлов мост в четвъртък за 12 часа и скъсаха нервите на стотици хиляди софиянци. В петък се преместиха пред президентството, но внимателно избягват да протестират срещу Бойко Борисов.
Октомври е твърде интересен. “Съспенсът” предстои в неделя, но и седмиците преди това предложиха важни събития. Пожизненият в БФС Борислав Михайлов хвърли оставка, ВСС гласува главен прокурор, а един инженеринг видимо остана без покровители. Не знаете кой е? Е как кой – умно-красивият.
Най-напред ги изостави ГЕРБ. На Орлов мост са 200 души. Тъжно е че са толкова, защото изборът на главен прокурор е продукт на задкулисие, безпардонно наложено като демонстрация на сила. Залага се огромна мина, българите би следвало да протестират масово. Но хайде да помислим кога го правят те, ако не е за доходи или социални права? Масов протест по политически причини или за “ценности” в последните 20 години е имало един единствен път – ДАНСwithme. Само че кой тогава попълни протестиращите редици?
Кой даде жива сила? Кой осигуряваше гориво на манифестациите, тъй че да не спират? ГЕРБ.
Да припомняме ли колко обвързани с партията хора бяха на площада, правещи се, че нямат общо с нея – актьорът Христо Мутафчиев, дъщерята на Дамян Илиев бе разголената Свобода… Към края и Томислав Дончев официално се присъедини. Макар назначението на Пеевски в ДАНС да бе скандално отвсякъде, мнозинството българи отново си стояха вкъщи. Без ГЕРБ вълненията щяха да тлеят ден-два, а партията им наля гориво, за да си върне властта – и не БСП, а тя да се коалира отново с Пеевски. После площадният съюз “ГЕРБ – протестъри” бе парафиран под формата на правителство.
Днес са разделени, и все пак не толкова, че да викат под прозорците на Борисов.
Интересното в случая е, че без ГЕРБ умно-красивите протести са такива, каквито ги виждаме днес – шепа хора. Борисов не ги ползва, поне не легално, защото не му трябват.
Още някой бе на площада при ДАНСwithme. Забравихме ли го – мосю Дьо Кабан. Не само той, а и други европейски посланици роптаеха срещу Орешарски. Премиерът не бе желан в европейските столици. Именно този външен натиск бе ясна индикация, че дните на БСП и ДПС във властта са преброени. Да забелязвате сега нещо такова? Посланик да се е възмутил, Борисов да е изпъден, Цацаров да не е приет?... Не, нищо подобно. Юнкер и Борисов са първи приятели, а ЕС тръгна да сваля мониторинга в навечерието на гласуването на ВСС.
Нима някой си въобразява, че Европа не знае каква мафия е правосъдието ни и за приноса на Борисов в нея? Нима случайно сваля мониторинга успоредно с интронизацията на главния прокурор? Не, просто Бойко им върши прекрасна работа, умно-красивият протестариат е излишен.
Цацаров и Гешев през ден са в САЩ. Разминават се с Цветан Цветанов на аерогарата. Британската посланичка пък каза, че работи добре с Гешев, няма да се меси в българските работи… За Истанбулската конвенция се понамеси, ама за главния прокурор не ще… Двойният стандарт е видим. Видимо е също, че протестариатът остана и без втория си покровител – ЕС.
Като стана дума за САЩ, сложни са събитията там. И също много интересни с български адрес. Досега фондация “Америка за България” имаше направление за финансиране “Гражданско общество и демократични институции”. Именно по него се захранваха с грантове добре познатите площадни нпо-та – за да се “насърчава гражданската активност”, за “укрепване на съдебната система” и т.н. Подобно направление вече липсва. Заменено е с подкрепа на предприемачество и благоприятна бизнес среда. Ако някой си мисли, че решението е случайно, значи е последен глупак.
Врътнато е кранчето на протестърите, това е простият факт.
Клетата ни демокрация съвсем осиротя – гладна мечка не се търкаля по жълтите павета.
Защо се случва това, защо е тази грозна драма с умните и красивите, биха попитали всички. Те ли грешно се молеха, или пък бяха грешно разбрани…
Отговорът е прост – в борбата на интереси днес са излишни.
Западните приятели са плътно с Борисов. Утре, ако падне и дойде проруско правителство, а Тръмп се скара с Путин, може да им потрябват. По отношение на Борисов обаче работата на протестърите не е съвсем ясна. Официално той не е с тях, затова не им праща подкрепление на Орлов мост. Но щом те не викаха нито веднъж под прозорците му, а го правят вече при Радев, почва да мирише на Борисова намеса – не той, а “гражданското общество” е против прокурора, който Пеевски му натресе. Натам вървят работите, премиерът просто не смее да скочи легално срещу ДПС. Борисов е цар на подобни ходове.
Но друг е дълбокият процес, който тече в българската политика. Припомнете си Костов, Надежда, Екатерина, Стефан Савов… С всичките си плюсове и минуси бяха по-различен тип политици от Христо Иванов, Радан, Тафров…
Десницата, която ги наследи, е грантово розовееща, а цветът се определя от ценностите и целите на финансовите донори.
Те не искат от нея да бъде мощна партия, харесвана от народа, такава отдавна съществува в дясно – ГЕРБ. Идеята е старата десница днес да изпълнява ролята на “мека сила”. В нея да има малко хора, но пък “активни”, които въздействат чрез “граждански натиск”, а от време на време правят и нежни революции. Инженерингът бе успешен, но в момента е непотребен.