102 години минаха от най-великия Майдан на планетата. Събието е толкова епохално, че век по-късно продължава да бъде обект на нажежени спорове, гневни филипики, тържествено преклонение и яростно отричане.
На днешните кандидат-буржоа им е много удобно да се изживяват като ченгета на историята и с днешна дата да потъват в моралистични храчки към миналото. Но с тях няма да споря аз. Ще спори един от най-изящните лирици, който някога се е раждал - Александър Блок.
Винаги ме е разтърсвал краят на поемата му "Дванадесетте" - великолепна поема за революцията. Там той вижда лично Христос като предводител на бунта ("в белом венчике из роз - впереди Иисус Христос").
Стара Русия до такава степен е била затънала в блатото на средновековни порядки и архаични тъпотии, че невъзможната промяна му изглежда като нещо библейско, като божествено проявление, като поетично откровение. Руската революция отприщва историята. След нея светът никога не може да остане същия. Както и Русия. Това е най-мощният модернизационен проект в света и заради това е родил повече поезия отколкото, което и да е друго събитие. Майдан ли го нарекох?
Пардон, истински Евромайдан си е.