Предателството заема важна роля в родната история. Ние смирено приемаме тази даденост и от поколение на поколение си я прехвърляме като неизлечима срамна болест. Ала даденото заключение по никакъв начин не намалява нашата, на всеки един от нас, отговорност. Защото безразличието към потъпкването на държавността и законите сега ще се заплати прескъпо в бъдеще.
Докато закръгленият охранител от Банкя и аверите му стягаха дисагите за пътуването към Щатите, множество нашенци се чешеха по репите и гадаеха с какви армагани ще зарадваме поредните стратегически партньори. Ясно като бял ден е, че дори янките да не пожелаят нищо, ние пак ще им дадем останалото от енергетиката и ще застроим земята с военни бази. Дащни са нашите търгаши – обикалят като разпрани света и ни пробутват, те даже не ни продават!
Всичко това не е правилно. Да се поставяш в услуга на чужда държава и да пилееш националното богатство е престъпление. И не е нормално случващото се да бъде възприемано от широката публика като нещо обичайно.
Ние загубихме нравствеността си, а покрай нея се простихме и с независимостта. Едва ли има друга територия по света, намираща се в подобно странно положение – да бъде самопоробена от всички. Приемаме с уморена въздишка ярема на турци, немци, американци, руснаци, от всекиго, от когото може да се изкрънкат пари. Да, казват, че сме слаби и затова сме длъжни да бъдем слуги. По-скоро това ще да е резултат от алчност, мързел и безверие.
От 1989 година обществото ни е задушавано от мръсната пяна, изплувала на повърхността след преврата... Пяната от казана, чийто огън сами поддържаме.