В момент, в който в българския футбол тече уж някаква рекапитулация, жребият за баражите за Евро 2020 ни направи добра услуга. Не защото ни изпрати по думите на някои "подходящ противник". Ние отдавна не сме в позиция да определяме кой противник е "подходящ", предвид собственото ни дередже. А защото ни изпрати противник, с който е изключително благотворно точно сега да сравним това, което се прави във футбола. У нас и в Унгария.
Премиерите на двете страни, Бойко Борисов и Виктор Орбан, се славят като големи любители на играта. Орбан го е практикувал по-активно преди, Борисов все още не спира да участва в мачове на ветерани. И приликите спират дотук. Защото наяве резултатите са твърде различни. А България, както често се случва, е далеч по-изоставаща при директно сравнение.
Незнайно защо Борисов има реномето на голям радетел за спорта и в частност футбола в България. За него се коментира, че е помогнал на не един и два клуба, на не един и два проекта от спортната инфраструктура. Става дума обаче за трохи - някоя единична трибунка, осветление или подновяване на терен. А фактите продължават да сочат, че България е една от най-изостаналите страни в Европа в това отношение. Имитация и половинчата помощ, напудрена от медийни заглавия. Традиционно за управлението на ГЕРБ.
През лятото министърът на спорта Красен Кралев казва, че за трите мандата на премиера Борисов в спортна инфраструктура са вложени над 350 милиона лева. По думите му преди това държавата напълно била забравила спорта. Всъщност с какво сега положението е по-различно? Извън построените зали, броящи се на пръстите на едната ръка, които отговарят на някакъв стандарт, всичко друго е в плачевно състояние. За какво са похарчени 350 милиона лева?
Що се касае до футбола - по европроекти бяха построени редица стадиони в малки градове и села. Сякаш само за да се усвоят парите. Практическата полза и перспективността на тези съоръжения е почти нулева. Много от тях единствено влязоха в хрониката като лош пример. Тренировъчни игрища или спортни площадки по тези места щяха да свършат много по-добра работа. По Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за големи стадиони в селата са похарчени 300 милиона лева?! На места, където няма млади хора, които да сформират дори един футболен отбор на малки вратички. Тук на всеки е ясно за какво става въпрос. Достатъчно е да напишете в търсачката "стадион" и "европроект". Излизат случаи като Шабла, Драгоман, Ружинци, Ново село. Най-емблематичните, има още стотици. Някои от проектите вече са познати на прокуратурата, но какво от това?
В същото време професионалният спорт на по-високо ниво също бе едва козметично подпомогнат. Едва ли нов терен на стадионите в Монтана, Русе, Горна Оряховица може с нещо да промени цялостната картинка и да вкара условията за футбол в България в 21 век, а не дълбоко в комунизма, където са застинали. Сред инициативите имаше и такива, които са меко казано съмнителни. Теренът в Русе все още прилича на картофена нива, съмнения имаше за проекта в Горна Оряховица, а феновете на Ботев и вчера протестираха срещу застиналия строеж на ст. "Христо Ботев", за който предизборно Бойко Борисов и цялата му пловдивска свита се хвалеха, че ще помогнат.
Емблематична е трибунката на стадион "Спартак" във Варна, който по този начин бе компенсиран за построяването на булевард, който отне от друга трибуна. Прекрасен момент стадионът да се осъвремени и трибуните да се приберат към терена. Но не би. Сякаш сме някъде около 1970 г. и се радваме на няколко пластмасови седалки. Същото е положението и със стадионите в традиционни футболни градове като Плевен, Русе, Благоевград, Шумен. Изключително остарели, опасни стадиони и тук може да помогне само държавата, която на този етап единствено нехае. Не бива да се пропуска София, която все още няма адекватен стадион, а една единствена нормална трибуна на ст. "Георги Аспарухов".
Това са фактите. А изводът е, че цялото ни мислене е сбъркано. Остарелите ни съоръжения нямат нужда от ремонт. Имат нужда от събаряне и построяване наново с малко повече мисъл. Без писта, без излишно големи капацитети. Функционално и практично. Така и хората ще имат причина да се върнат към любимия си спорт. Защото българинът обича футбола. А всичко това вече направиха в Унгария. С размах. Орбан показа, че не е Борисов. И ни демонстрира какво са видими резултати.
За своите класически клубове Виктор Орбан се погрижи както трябва. В Будапеща в последните няколко години бяха направени четири чисто нови стадиона - на Вашаш, МТК, Ференцварош, както и най-новото бижу - националният стадион "Ференц Пушкаш", с който унгарците ще домакинстват и мачове на Европейското догодина. Към момента се строи и стадион на Хонвед, клуб аналог в социалистическите времена на нашия ЦСКА. Въпреки старата слава, сега интересът е по-слаб и повечето съоръжения в Будапеща са с капацитет около 5 000 души. Каквито у нас преспокойно може държавата да направи за Славия, Локомотив (София) и няколко провинциални града.
Освен тези в столицата, Виктор Орбан финансира и няколко провинциални стадиона - на МОЛ Види, Дебрецен, Диошдьор. Десетки стадиони, тренировъчни бази и спортни комплекси. Орбан направи и футболна академия в родния си град Фелчут, която получава сериозно финансиране от държавата. Клубът към нея "Пушкаш Академия" стигна до елита на Унгария и вече започва да произвежда качествени млади футболисти. Макар този процес на национално ниво все още да не е дал своите големи резултати. Съвсем нормално е да се изисква време. У нас обаче дори не сме го започнали.
Правейки съпоставка, трябва да се отбележи, че парите, инвестирани в Унгария са осезаемо повече - над 2 милиарда долара, като само 650 милиона струва новият национален стадион. Разбира се, Унгария има и по-добри икономически показатели от българските. Но това не променя факта, че там се инвестират пари, които се вижда как са похарчени и промяната е осезаема. Докато тук стадионите само ги миришем. И нека си го кажем - за това са виновни на правителствено ниво, във футболния съюз, собствениците на футболни клубове. Футболът ни си остава сирак. И е крайно време някои хора да престанат да се кичат със званието "спасители" или "дейци". Такива не са нито Бойко Борисов, нито Красен Кралев, да не говорим за Борислав Михайлов или Йордан Лечков. Те са просто поредните, които не направиха нищо съвременно за българския футбол. И ще е много по-справедливо, ако Унгария продължи напред след баража на ст. "Васил Левски". Ние просто не заслужаваме да сме на Европейско първенство. И да играем на стадион "Ференц Пушкаш". Докато нямаме поне един такъв.
Какво построи Орбан:
Какво построи Борисов: