В България трябва да бъдат разработени подробни планове за действие при пожари в гори в резервати и защитени територии. Това поискаха от коалицията "За да остане природа в България" правейки изводи от пожара на Витоша, където огнената стихия вече е овладяна.
В резерватите, поради тяхното естество, няма горски пътища и потушаването на пожари преимуществено става само с авиация и лека високопроходима техника. Трябва да се планира добре използването на техниката и на доброволците, както и да се инвестира в охрана на защитените територии. "Бистришко бранище" няма човешка охрана от няколко години поради липса на средства, отбелязват от „За да остане природа в България”.(
Пожарът в резерват "Бистришко бранище" в Природен парк Витоша показа още следното:
- В изсъхнала иглолистна гора пожарът се разпространява по-бавно отколкото в живата заради лесното възпламеняване на насмолените иглички
- Никоя гора не е застрахована срещу умишлени пожари. Коалицията "За да остане природа в България" очаква резултатите от следствените действия.
Каква е всъщност истината?
Резерват "Бистришко бранище" е един от най-старите в България. Обявен през 1934 г., от 1977 г. той е и част от биосферните резервати на ЮНЕСКО. Резерватът опазва смърчови гори, алпийски тревни зони и каменни реки. Най-старите дървета са на по 140-150 години. Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. Алеко за с. Железница и с. Бистрица. Поради силно пресечения терен резерватът е трудно достъпен.
След като смерч събаря около 600 декара от гората в резервата през 2001 г. и около 120 декара в м. "Офелиите" в Природен парк Витоша, започва разпространението на т.нар. бръмбар корояд, който обикновено напада повалени, увредени и слаби стари смърчове.
След подробен доклад на БАН е прието дърветата в резервата да бъдат оставени изсъхнали, а тези на другите места в Природен парк Витоша да бъдат изсечени и изнесени. Мотивите за това решение са много:
• Следване на световната практика
• Сечите, изнасянето на мъртвата дървесина и последващото изкуствено залесяване оказват отрицателно въздействие върху естествения характер и биологичното разнообразие на тези гори, а оттук и на тяхната устойчивост
• Целта на резерватите е да опазват естествените процеси. Ветровалите и последващото развитие на корояда са такива.
• Масовото развитие на корояда и свързаното с него съхнене на възрастни смърчове утихва след известно време, както става в Бистришко бранище.
• Изнасянето на дървесината е свързано с огромно утъпкване, унищожаване на почвата и младия подраст. Тяхното опазване е важно, за да няма ерозия, да се опази водата и да могат да тръгнат младите фиданки на различни видове дървета. След време те формират гора, съставена от различни видове, много по-устойчива на бедствия от гората, съставена единствено от смърч.
В Европа през последните десетилетия в следствие на зачестилите силни бури и последвалата поява на корояда, са засегнати милиони декари смърчови гори, предимно залесени от хората. Междувременно в германския Национален парк Баварска гора например вече са в преход към по-устойчиви естествени гори над 40 хил. декара загинали смърчови гори, в които мъртвата дървесина беше оставена на мястото си. Млади фиданки се забелязваха през последните години измежду изсъхналите дървета и в резерват "Бистришко бранище". Огънят ги е погубил.
Природозащитниците настояват кметът Йорданка Фандъкова и Столичния общински съвет да преразгледат приватизационния договор от 2007 г. за повечето лифтове на Витоша, тъй като собственикът им продължава да твърди, че няма да ги пусне, докато не бъде променен Закона за горите, както той иска.
През последните три години хора, близки до инвеститора, който иска нова, много по-голяма ски зона в Природен парк Витоша, се опитват да убедят обществеността, че горите на Витоша са оставени да умрат заради еколозите, и че е добре терените да бъдат почистени от дървесината и да бъдат предоставени за строителство на ски писти и съоръжения, твърдят от „За да остане природа в България”.