В Донбас няма нито религиозно, нито етническо противопоставяне, подобно на това Сребреница, грузинска Южна Осетия и Абхазия, нито каквото и да е друго гражданско противопоставяне, сочат анализите на международни противозащитни организации.
Съществуващата сега ситуация в Донбас е в резултат на незаконното анексиране на Крим по пътя на инспирирания фиктивен референдум и продължаващата агресия чрез окупирането от страна на руски диверсионно-рарузнавателни и групи и сили за специални операции, наемници от ЧВК „Вагнер“ и казашки милитаризирани формирования на отделни район в Донецска и Луганска области, а след въвеждането в тези райони на руска окупационна администрация. Доказателства за всичко това могат да бъдат открити на интернет страницата на Гиркин Стрелков, пишат основни украински медии.
Украинските военни не са руските войници, които подло организираха „пътя на смъртта“ по време на излизането на украинските военни формирования от Иловайск и Дебалцево. Украинските военни никога не са измъчвали военнопленници или цивилни, нито са издевателствали над тях и не са им затваряли устите, както това са правели руските наемници и за разлика от сталинския фалш нямат подобни навици и няма да провеждат геноцид, подобен на този в Сребреница
Путин "забрави" да отбележи, че именно Руската федерация е използвала правото на "вето" върху британски проект за резолюция на Съвета за сигурност на ООН през 2015 г., в която клането на босненските сърби в Сребреница беше определено като геноцид.
В същото време, когато Руската федерация призна геноцида в Сребреница, официалната пропаганда оправда масовите убийства като обвини босненските мюсюлмани, които до ужасните събития се разправяха яростно със сърбите. Клането в Сребреница се смята за най-голямото масово убийство в Европа след края на Втората световна война. По различни данни в града за 3 три дни са били убити близо 8000 души.
Днес в Донбас „доброволците“ и наемниците от Русия са около 4000 души, както това е било по време на трагичните събития в Сребреница. Прави впечатление, че в редиците на „руските миротворци“, които воюваха на страната на босненските сърби, е бил именно Игор Гиркин. Своя „доблестен път“ той е започнал през 1992 във Вишеград. В същата година са били убити близо 3000 местни жители. Стотици жени са били изнасилвани. Момичетата, децата и възрастните са били затворени в домовете им, а после подпалени. Но там бъдещият господин Стрелков само е трупал опит в организирането и провеждането на подобни мероприятия. А през 2014 г. той вече е ръководел операции по завземането на Донбас под отчетност на руското висше политическо ръководство, припомнят украинските медии.
Дефакто Путин заплаши Киев, че ако не бъде приет Закон за амнистия на бойците, то е възможно да се повтори Сребреница за жителите на окупираните територии. Путин не за пръв път споменава трагедията в Сребреница в своите публични изяви на международната сцена. През октомври 2017 г. Той направи аналогични изказвания в рамките на дискусионния клуб «Валдай» в Сочи. И да припомним и многократните му изказвания през пролетта на 2014 г. Само, че тогава тезата беше друга: на фона на разпратни момчета и изнасилени баби Путин изведнъж заговори за „сакралните жертви“ от световен мащаб, които тези фашисти уж ще донесат. Едва през юни 2014 г. стана ясно какво е имал предвид: първоначално се твърдеше, че бойците уж са завзели ВСУ Бук (което се оказа фалшива новина), след което започна прехвърляне на руския Бук в Донецк, който свали MH17. По погрешка на бойците беше свален неправилния самолет. Трябваше да свалят самолет от руската гражданска авиация, който е бил много високо, за да може „сакралните жертви“ да са повече. Свалянето на руски граждански самолет, е щяло да даде основание на Руската федерация да започне военна операция с цел премахване на „киевския фашистки режим от военните части, които към онзи момент са се намирали на необходимия за това плацдарм.
Поради това многократните заявления на Путин по повод втора Сребреница започват да приличат на подготовка на поредната руска спецоперация по създаването на „сакрални жертви“, само че този път това ще са жителите на Донбас. Или, за да се докаже, че Путин е би прав. А може това е бил техният план „А“ от самото начало – да създадат картина на геноцит в Донбас и да започнат да спасяват населението, вземайки под своя опека територия до Крим. Все пак не са започнали случайно с разкази за разпнати момчета. Но не всичко се случи по план: Харков и Днепропетровск не се разбраха, югоизтокът също не сработи, а за реализирането на „Судетския“ сценарии дори външната конюнктура за Донбас не се оказа правилната. Тогава някой умен предложи план Б“ и за инвазия в Украйна започнаха да създават образа на „сакралната жертва“. Но свалиха неправилния самолет. След това нищо не се разви по сценарии и е стигна до постигане на предварителни положителни резултати за Украйна относно решенията на международните съдилища и то в навечерието на срещата на върха на Нормандската четворка, където няма мърдане, но трябва някак да се договориш за регулиране на ситуацията, особено като се има предвид, че казусът MH17 е вече в Трибунала в Хага. И сега в Москва се надяват да решат ситуацията, като се върнат към план „А“, „разигравайки картата“ на геноцида. При това Русия ще прибегне към използването на своите „зелени човечета“ маскирани като украински националисти по време на жестоките чистки сред мирното население. Не е изключено и връщането на Игор Гиркин под някаква форма, с цел контролиране на главорезите. В крайна сметка той е експерт в решаването на подобни проблеми, коментират украинските медии.
Демилитаризирането на Донбас, където воюват 35 000 войници от два руски армейски корпуса, е най-сложният въпрос, с който ще се сблъскат страните по време на по нататъшните преговори и последващата реинтеграция на въпросния регион от Украйна. Но не от това се интересува Путин, и не от съдбата на тези войници или от мирното население на Донбас, а за своята собствена. Той чувства, че може да го очаква същата участ като тази на генерал Ратко Младич, и ще се окаже виновен за всичко на подсъдимата скамейка в Хага. И затова се опитва по един или друг начин да оправдае действията в Донбас, защото постоянно го гложди мисълта, че Хага е близо.