След провала на срещата между Путин, Ал Сараж и маршал Хафтар в Москва, Ангела Меркел запретна ръкави за намиране на изход от либийската криза. Въпреки, че немската инициатива не буди никакви оптимистични надежди, по всичко изглежда, че двата воюващи лагера ще бъдат представени в Берлин.
Гражданската война в най-богатата на нефт и газ африканска страна избухна през април 2019 година. По решение на парламента, прокуден от ислямистите в Тобрук, маршал Халифа Хафтар, начело на Националната Либийска Армия, освободи почти 95% от територията на страната и обсади Триполи. „Великите сили“, които свалиха от власт Кадафи през 2011 година, през 2016г. поставиха в столицата на Либия един министър председател Ал Сараж, признат от ООН, без да консултират местното население. Негови „пазители“ са десетки милиции, платени предимно от Катар, „Мюсюлманските братя“ и въоръжени от Турция. Поредицата от победи на маршал Хафтар се дължат както на армията му, така и на активната подкрепа на Саудитска арабия, Египет и Обединените арабски емирства.
Заплахата от крайна победа на НЛА и вероятното превземането на Триполи, извади Ердоган от ролята на „помагач“ и турският министър председател се превърна във воюващ открито фактор в региона. Турски кораби и товарни самолети изсипват всекидневно оръжие и бойци в либийските пристанища. Междувременно той подписа меморандум с Ал Сараж за подялба на част от Средиземноморските води, точно там където се намират най-големите залежи на газ. Близо до Кипър сондите на Гърция, Италия и Израел работят за бъдещия газопровод „EASTMED », предназначен за захранване на южноевропейския пазар. Освен заграбването на зоната, Ердоган се опитва да съботира конкурентния на „Турски поток“ - бъдещ газопровод. Той разчита на благоразположението на Русия, за разширяване на тръбата, която минава през България, за нови доставки към централна и южна Европа. ЕС заяви, че порицава турските инициативи и отказа меморандома сключен между Анкара и Триполи, но нищо повече. През тези напрегнати дни, Мицотакис и неговият министър на външните работи Николас Дендиас обиколиха Брюксел, Вашингтон и Кайро за да призоват НАТО, ЕС и арабските страни към общи и решителни действия срещу Турция. Единствени откликнаха на гръцката тревога маршал Халфа Хафтар и египтянина - генерал Сиси. Хафтар бе посрещнат в Атина, като истински държавен глава. Европейската и американска нерешителност по отношение на Ердоган, обедини арабските страни, с изключение на Катар, за политическа и военна съпротива срещу агресивните действия на бившата Отоманска империя.
Гърция, която е изключена от срещата в Берлин, показа открито на Арабския свят, че бившите турски колонии от северния бряг на Средиземно море, могат да разчитат на Атина.