Викам бясно за Чикаго Булс повече от 20 години. По стените у дома има повече снимки на Майкъл и Скоти, отколкото на мои роднини. Може да го потвърди всеки човек, който е влизал в къщи. Но този сезон бях от Лейкърс.
Всички бяхме от Лейкърс. Защото той игра за последен път. Снощи вкара финалния си кош, подаде прощалната си асистенция и махна на света за сбогом. И всички станахме на крака в негова чест. Със сълзи в очите. От Пенсилвания, 198 см., атакуващ гард, дами и господа, Коби Брайънт!
Животът на Коби е един сън. В него той успя да сбъдне голямата мечта и то в отбора на сърцето си. „Още като дете бях луд по Лейкърс”, често разказва Брайънт, известен сред феновете като „Черната мамба”. И Коби остана верен на „Езерняците” цели 20 години. Спечели 5 шампионски титли, два пъти покори олимпийския връх (Пекин и Лондон), счупи една камара рекорди на клуба и на цялата НБА. Две десетилетия по-късно се оттегля като най-добрия реализатор на Лейкърс за всички времена. А там са играли Меджик, Карийм и Шак! Върна старата слава на отбора, позагубена през 90-те години на миналия век. Или по-скоро пометена от „Биковете” на Джордан, Пипън и Фил Джаксън.
Коби Брайънт не ни разочарова и в последния си мач. Напусна триумфално големия баскетбол. Напълно в свой стил. Наниза 60 точки в коша на Юта за 42 минути. Направи го с блясъка в очите на амбициозен новобранец. Нищо, че всъщност е на 37. Показа защо е глобален идол. За жалост за последен път. Тъжно е, че „Езерняците” изиграха катастрофален сезон. Съотборниците на Коби не покриха обичайните стандарти на жълтата фланелка и ще следят плейофите по телевизията. Можеше да гледаме още малко Мамбата в преките елиминации, но просто не било писано. Супермен напусна сградата.
Баскетболът е отборен спорт. Пет души си подават оранжева топка и опитват да я вкарат в кош на височина 3,05 м. Звучи ви лесно? Не е точно така. Няма обаче друг колективен спорт, в който индивидуалностите да са на подобен пиедестал. Меджик, Пипън, сър Чарлс, Родман, Айзея, Бърд, ЛеБрон. Списъкът е дълъг. Но Богът е един – Майкъл Джефри Джордан!
Когато Въздушния свали екипа на Чикаго през 1998 г., започна битката за неговия трон. Майкъл поигра още малко по-късно, но това не промени нищо. Претендентите за короната вече бяха ясни. Рей Алън, Грант Хил, Айвърсън, ЛеБрон...
Само той успя да се докосне до магията на Въздушния. Коби! Извоюва си правото да стои на масата на Джордан. Да изпуши някоя друга пура с него или да поиграят заедно голф.
Коби е последният човек на света, който може да бъде обвинен, че страда от липса на самочувствие. Показа го още в началото. Влезе в Лигата през 1996 г. Директно от гимназията. Дръзко прескочи емблематичната подготовка в колежа. В онези години имаше доста анализатори, които му предричаха тотален провал. Последните вероятно сега правят страниците с ТВ програмата на „Чикаго трибюн” или паркират колите пред редакцията на „Лос Анджелис Таймс”.
Коби влетя в НБА, видя, остана и взе това, за което беше дошъл. Не му беше никак лесно. Особено в първите три сезона. Само че съдбата си знае работата. Изпрати му ангел. Дзен будист и философ. По професия – баскетболен треньор. По статус – най-добрият. Фил Джаксън – създателят на династията Чикаго Булс – отборът на всички времена (извинявайте, Голдън стейт, но това са реалностите). Коби реагира. Получи и нужната физическа помощ в лицето на Шакил О’Нийл. Останалото е история. Три поредни шампионски пръстена за момчетата от Ел Ей (2000-2002 г.).
После небето се заоблачи. Лейкърс останаха без Шак и мастър Фил. Коби изпадна в дупка. Не игрова, проблем в собствената му глава. Повярва си. Забърка се в глупости. Дори беше обвинен в изнасилване. Само че на игрището летеше. Постави дълга поредица от рекорди. През сезон 2002-2003 вкара историческите 40 или повече точки в девет последователни мача. През 2006-та и 2007-ма спечели титлата за най-добър реализатор. На 22 януари 2006 г. заби умопомрачителните 81 точки на Торонто – второто най-добро постижение в лигата. Любопитно е, че по това време Коби смени и номера на гърба си, от 8 на 24.
Само че подобна статистика няма почти никаква стойност, ако не завърши с шампионска титла. Разбра го навремето дори Въздушния. Дойде мигът да го усети и Коби. Помогна му същият човек, който стори същото с Майкъл. Фил Джаксън се завърна в Лейкърс. Коби почна да слуша по-внимателно треньора, разви собствената си игра, повярва повече на съотборниците си, остана мегазвезда, но опита да подчини таланта на колектива.
За да поддържа формата си, Мамбата се подложи на невероятни натоварвания и диети. Докато други звезди играят голф и се излежават на плажа, той работи, за да отстрани слабостите в играта си. Колеги разказват как Коби веднъж дошъл на тренировка в 5 сутринта и си тръгнал в 7... вечерта. През 2008 г. той най-после спечели първата си награда за „Най-полезен играч" в редовния сезон. Но на финала Лейкърс губят от стария враг Бостън.
Само че нищо не може да спре Коби и компания през следващия сезон. Лейкърс са над всички и печелят лесно титлата във финалния плейоф с Орландо. Точно тогава Коби се докосна до Майкъл. Показа, че е учил от най-добрия, демонстрира, че е достигнал ново ниво – най-високото възможно! Игра контузен, игра с температура, игра срещу всички. И спечели. Година по-късно добави още една титла. Жертвите на финала бяха... Бостън.
Коби имаше и своя тъмна страна. Той никога не е бил светец, дори напротив. И днес много хора го определят като – „голям г*з”! Завършен егоист и лош човек, който се интересува само от личната си статистика на игрището. На подобни обвинения той отговаря с: „Не бих казал егоист. Аз съм стрелец”. Преди години мастър Фил разказа как веднъж телефонирал в дома на Коби, за да се чуе с него. Слушалката вдигнал прислужник на семейството и го отрязал с думите: „Г-н Брайънт не може да говори с вас, защото в момента си почива”! Втрещеният Фил затворил телефона. Именно егоизмът на Брайънт докарва треньора до нервна криза. Поведение, което никога не си е позволявал дори Джордан. И Фил напуска Лейкърс през 2003 г.
Това не е всичко. Коби дълго време не търпи други звезди в тима си. Мамбата сам унищожи един невероятен отбор на Лейкърс в началото на новия век. Държа се повече от грубо и неуважително към велик играч и голям пич като Шак. Причината – спортна ревност. По-късно собственоръчно предизвика напускането на друга легенда Карл Малоун. Пощальона беше обвинен, че свалял съпругата на Коби! Абсурдното държане на Мамбата предизвиква реакция дори от родителите му. Последните не разговарят със сина си повече от 2 години!
Никой не е съвършен, но има кой да го съди. Коби не ни дължи нищо, точно обратното. Ние му дължим. Много!
Коби спря с баскетбола. Тъжно, но истина. Но ни остави цяла планина от незабравими спомени. В подобна ситуация можем да направим две неща. Първо, да благодарим на съдбата, че ни даде шанс да бъдем негови съвременници. И второ, да се молим за здравето на инженерите по света. Последните измислиха сателитната телевизия и домашното кино. Благодарение на тях аз гледам любимите „Бикове” всеки божи ден (извинявайте, съседи, за силния шум). Така че Мамбата никога няма да спре да бележи кошове. Както тези преди него. Но ще ни липсва!
Преди около година Коби предварително се прости с публиката. Направи го с две писма. Каза следното: „Пичове, отказвам се след сезона... Това, което вие направихте за мен е по-велико от това, което аз някога съм правил за вас... Благодаря ви за невероятното пътешествие."
И аз ти благодаря! Благодаря ти, че беше всичко това, което още си. Играч, мотиватор, тема за разговор. През последните 20 години ти беше баскетболът за мен.
Благодаря ти за спомените, Коби!
14.04. 2016 година