Животът в България си върви, кризите следват една след друга, държавата е на автопилот, граждански протести почти няма, а и да има то те са грозно употребявани от ''политици'', мъчещи се да се докопат някаква форма на власт. Какво е общото с третата част на поредицата ни ли? Общото е, че и хората, които се бунтуват срещу днешната кошмарна българска реалност, не съвсем докрай осъзнават от какво произтича тя. А тя произтича от компромисите, наивността и примиреността, които водят до това днес, отново, ''децата'' на БКП и Държавна сигурност да ни управляват. И то как само - воден режим, екокатастрофа, държавни дружества и национализации. Ако след 1989 г. в България е била реализирана твърда и безкомпромисна лустрация спрямо ченгетата от ДС и комунистическия елит от висше и средно ниво, то вероятно днес нищо от това, което ни се случва, нямаше да се случи.
В третата част на темата на ФАКТИ ''Късно ли е България да започне отначало'' ще ви представим едно събеседване с адвокат Петър Славов, който е един от малцината радетели в България за провеждане на лустрация в страната. Адвокат Славов, освен, че е поддръжник на идеята, може да се похвали и с реално постигнати резултати в периода, когато бе народен представител в 43-ото Народно събрание.
Както и в първия разговор, който проведох, а той бе с блогъра Асен Генов, така и сега първият въпрос към адвокат Славов бе: ''Късно ли е за една категорична и по-всеобхватна лустрация в България''? Отговорът бе даден светкавично, което навежда на мисълта, че определено събеседникът ми е мислил сериозно върху този въпрос:
''За да се отговори на този въпрос, може би трябва да се запитаме: възможно ли е при тази конституционна уредба, която имаме в момента? И тук, очевидният отговор е, предвид това, което е записано в чл. 6 на конституцията и съдебната практика на конституционния съд, че без промени в конституцията - няма как да се осъществи лустрация по начин, по който лица с принадлежност към бившата ДС или БНА (бел. ред. разузнавателните комунистически служби) да се ограничават в заемането на висши държавни длъжности. Това обаче, което може да се направи и което сме се опитвали да направим и в миналия парламент с моите колеги Методи Андреев и Мартин Димитров, беше т.нар. ''мека лустрация''. Тоест, максимално да се даде възможност за извършване на проверка преди заемане на подобна длъжност, а също и за лица заемащи такава длъжност, които към онзи момент бяха изключени от проверки. Като с оглед това, гражданите да имат право най-малкото на информиран избор.
Това, което успяхме да прокараме като законодателни промени, минали буквално в последния възможен момент преди прекратяването на мандата на миналия 43-ти парламент, е в т.нар. Закон за досиетата. Там успяхме да разширим полето на проверките с доста широк спектър други длъжности, които въобще не се проверяваха и които на прима виста може да не изглеждат чак толкова съществени, но.. например - главни архитекти на общини, районни кметове, кметски наместници. Също така редица длъжности по регулаторите - КФН, КРС и т.н. До този момент тогава се проверяваха само членовете. Ние изискахме това да се прави и по отношение на главни секретари, шефове на дирекции, които са доста ключови за тяхната работа. Изобщо не е без значение дали тези лица няма да се окажат свързани със службите. И до момента Комисията по досиетатата продължава да проверява по тези наши законодателни промени кандидатите за общински съветници. Преди се проверяваха избраните за общински съветници, което е късно, тъй като е постфактум. Дори да излезе за някой информация, в повечето случаи те казват: ''Не ме занимавайте, хората сме избрали, какво искате от мен, оставка няма да подам''. С течение на времето се надявам това да зарaботи и по-добре.
Ние имахме инициатива по отношения на Комисията, а именно да се извадят данните преди провеждане на изборите. Проблем се оказа обаче, че са толкова много кандидатите за общински съветници в цялата страна, че Комисията просто няма толкова капацитет от срока на регистрацията им в общинските комисии до провеждане на изборите (бел. ред. около месец). Поне в по-големите населени места успяха да излязат данни за част от тях. Оттам насетне хората преценяват, защото излязоха хора със съответната принадлежност.
Личното ми мнение, включително и като юрист е, че на законово ниво, практически е изчерпана възможността за по-широк обхват на тази ''мека лустрация'', а за ограничения трябва да се направят промени в конституцията.
Другото важно нещо, което трябва да се каже е, че в Закона за защита на класифицираната информация, един много важен закон, вече практически за всички висши държавни длъжности се иска достъп до класицифицрана информация. Успяхме да направим едни законодателни промени, пак с Мартин и Методи, които също минаха буквално в края на миналия парламент - за проверки на лицата, включително за принадлежност към бившата Държавна сигурност.Тук ключовото е, че когато съответният орган, който извършва тази проверка за различни служители, заемащи ръководни длъжности в рамките на него, които по закон трябва да имат такъв достъп до класифицирана информация, установи ли се принадлежност, проверката практически започва изначално и се провежда в ДАНС. А ДАНС може да изиска допълнителна информация и от Комисията по досиетата, с оглед установения архив там. Също и допълнителна информация от всякакъв характер във връзка с тази установена принадлежност, а след това да прецени, надявам се обективно, дали тази принадлежност на лицето към бившата ДС или разузнавателните служби на БНА представляват риск за националната сигурност. Тоест дали тази принадлежност може да е извор на някакви зависимости, средства за шантаж. Знаете, най-различни неща се съдържат в тези досиета, за начините, по които са били вербувани хора. Включително и принудително, с разни опозоряващи данни за тяхното ежедневие, в което те са били образно казано ''хванати'' от репресивния апарат на комунистическите служби. Данните за тези опозоряващи ги обстоятелства остават в досиетата им.
Има доста данни, че целият архив, при промените 1989-90 г., а и когато горя Партийният дом, е бил копиран и изнесен. За много от тогавашните служби, МВР и други органи, които са съхранявали такива архиви, означава, че за тези лица и понастощем това може да е някакво средство за натиск. Ще дам пример със съдебните заседатели. Знаете, по наказателни дела, съдът винаги заседава, особено за по-тежките престъпления, в състав, в който гражданското начало е изведено пред службеното. Или казано по друг начин: съдебният състав се състои от един съдия и двама съдебни заседатели или двама съдии и трима съдебни заседали. Тоест гражданското участие в съдебния състав доминира над присъствието на съдии, като те на практика могат да формират и крайния изход по делото, с мнозинството си могат да наложат своето мнение. И например, ако се окаже, че съдебните заседатели, които до тези законодателни промени, за които говорех, не се проверяваха, то съдебни заседатели, за които подсъдимият знае, че са били, има информация, че са били сътрудници на бившата ДС, включитлено за тях има опозоряващи ги обстоятелства, с които може да бъде упражнен натиск върху тях, много лесно той може, бидейки обвиняем, с определени способи да упражни натиск върху тях и то абсолютно незаконен натиск.
Един от въпросите, които трябва да се помислят като бъдеща законодателна инициатива, аз съм го коментирал с Методи Андреев и Мартин Димитров - тази процедура, която ние разписахме и се провежда по Закона за защита на класифицираната информация, в момента се провежда в рамките на процедурата по избор, тоест на това не се дава публичност. А предвид, че такива лица кандидатстващи за достъп са десетки или стотици, може да си представите за какъв мащабен процес става дума. Трябва да си помисли и там да има по-голяма публичност и прозрачност за кои лица се установява такава принадлежност, защото често в момента органът или ДАНС субективно преценява данните, които са събранни във връзка с такава принадлежност към бившата Държавна сигурност и на база на тях, един човек или няколко решават дали това е нещо притеснително с оглед даването на достъп до класифицирана информация или не. Вие може да имате различен прочит от тези хора, както и аз, но тези процедури за момента си остават служебни и гражданите нямат достъп до тях, нито до установеното в тези процедури. Така че трябва да се помисли, когато се установи такава принадлежност за дадено лице и особено, когато то не се оттеглило от съответната процедура и заемането на съответния пост, да има възможност това да става публично достояние и хората да знаят кой заема тази длъжност и с какво се е занимавал'', заяви адв. Славов.
Сещам се за друг детайл и веднага питам Петър Славов. Необходимо ли е Велико Народно събрание, за да се промени конституцията за целите на една безкомпромисна лустрация?
''За промени в конституцията, посредством които по-твърдата лустрация да стане възможна, не е необходимо Велико Народно събрание. Тук не говорим за някаква промяна в установения ред на държавно управление и държавно устройство. Говорим за въвеждане на вид ограничения за заемане на висши държавни длъжности от лица, които са имали съпричастност към бившата ДС и участие в ръководни органи по време на комунистическия режим в България. Хубаво е да се помисли за ограничаване за заемане на висши държавни длъжности, защото често виждаме, че това е проблем'', отговори ми той в качеството му на юрист.
Винаги ми е било интересно какви са настроенията в парламента що се касае до лустрацията. Няма по-добра опция от тази да почерпя информация ''от извора'', тоест от човек, който е бил народен представител:
''Може би най-ярко е отношението на бившата комунистическа партия ( бел. ред. БСП в момента). То личи от поведението им към момента, в който ние внесохме предложение за разширяване обхвата на т.нар. Закон за досиетата и за извършването на тези допълнителни проверки по Закона за защита на класифицираната информация. Te внесоха техен законопроект, с който искаха да закрият въобще т.нар. Комисия по досиетата и да преустановят действието на този закон. Така че очевидно те и до ден днешен всячески се опитват да противостоят на извършването на такива проверки, независимо, че те просто дават публичност на лице Х, било ли е то доносник на бившата ДС, без да има каквито и да е ограничения. от БСП винаги са били против това нещо, като поне по мое убеждение, с абсурдни арументи. Често се опитват да ни убеждават, че тези хора служели на държавата и на тогавашния легитимен правов ред. Мисля, че голяма част от хората сме чели извадки от т.нар. досиета и писаните в тях доноси. Как, например, в един трудов колектив съответният доносник откровено е клеветял своите колеги, само и само, за да получи някакво предимство пред тях за заемане на по-висша дължност, или пък защото не са му били симпатични. По този начин буквално са били съсипвани човешки съдби. Много фотокопия от самите досиета излязоха, собственоръчно написаните доноси, било то срещу колеги, било то срещу членове на семейството. Аз си оставам с убеждението, че преди всичко това трябва да се знае. Дори, ако имаме един ден възможност да мислим за допълнителни законодателни измемения, целият този наличен архив, при установена принадлежност на дадено лице, да има възможност да бъде наличен и в интернет. Всеки, който е с такава установена принадлежност, за него да може да се види писал ли е доноси, какво е писал в тях и т.н. Цялото досие да бъде достъпно, за да може всеки човек от първа ръка, лично да се запознае. Защото например, излиза едно лице, казва, че е работило за българското разузнаване и е защитавало българската държава, но същевременно в досието му се установява, че е писал доноси срещу колегите си, как единият или другият били например проводници на западно влияние, защото слушали Бийтълс. И за това съответните хора никога не получават възможност за развитието в конкретната система. Да не говорим, че някои може да са се озовали и в Белене'', каза ми адв. Славов.
Интересувам се и от позицията на ГЕРБ и ''Патриотите'':
Мисля, че тогава до голяма степен и под силата на обществения натиск (бел. ред. по времето на 43-ото Народно събрание), а и с активното съдействие на Методи Андреев, който успяваше активно да говори с народни представили от групата на ГЕРБ, получихме подкрепа за тези законодателни предложения. Така и на практика бяха реализирани. Тогавашният ''Патриотичен фронт'', сега наречен ''Обединени'' или ''Разединени патриоти'' вече, по-скоро бяха против. Освен това там, публично известно е, че включитлено и част от лидерите им са с установена такава принадлежност. Те и до ден днешен ни убеждават, че това е едва ли не някакъв атестат за високи професионални, морални или други заслуги. Не го считат по никакъв начин за нещо смущаващо, дори напротив.
От ГЕРБ със сигурност не всички гласуваха в подкрепа на законодателните ни предложения, част от тях ги нямаше в зала, друга част от тях просто не гласуваха, но така или иначе успявахме да съберем достатъчно мнозинство. Беше очевидно, че на много хора в ГЕРБ не им харесваше това, което се правеше. Най-малкото, защото са лично засегнати като бивши членове на БКП или по някаква друга причина, имащи отношения към репресивните служби'', сподели впечатленията си бившият депутат.
С адвокат Славов имахме консенсус, че единствено от политическото обединение ''Демократична България'' са повдигали въпроса за лустрацията във времето.
Методи Андреев, който бе наш събеседник във втората част от темата ни, сподели една крайно интересна идея - лустрация срещу корупцията. Попитах адв. Славов: ще бъдат ли необходими и за това промени в конституцията?
''По-скоро да, ще бъдат необходими промени в конституцията. Но тук същественото е, че ако функционира нормално съдебната власт, ако имаме един качествен съдебен процес, по който се внасят едни качествени обвинителни актове, едни процеси, които завършват с осъдителни присъди, особено срещу лица от висшите етажи на властта, където Наказателният кодекс влючително позволява да бъде наложено като част от осъдителната присъда и ограничение за заемане на определена длъжност във връзка с извършените престъпление, тогава може би този въпрос няма да стои. Проблемът ни е, че както виждаме често, а на практика и към момента, ние реално осъден представител на висшите етажи на държваната власт - нямаме. Оттам и може би Методи развива тази идея, търсейки друга възможност, не по реда на наказателното преследване и осъдителната присъда, а по един по-скоро административно-наказателен механизъм'', смята той.
Заветният въпрос, който може би е в дъното на това тази тема да ме вълнува живо, е следният: може ли да се твърди, че в тези 30 години преход именно продължените във времето зависимости, голямото влияние на хора от бившата ДС, са причината България днес да е на това дередже?
''Определено може да се твърди това. Дори редица анализи показват, че държави, които направиха, особено в началото на прехода, работеща и истинска лустрация, като Чехия и Унгария, виждате в момента колко по-напред са от България и икономически, и като стандарт на живот, и всичко останало. Показателно е, има анализи, че и при приватизацията в България, и въобще при тези процеси, когато се преразпределяше собствеността на комунистическата държава, и тя мина в частни ръце, че всъщност Държавна сигурност до голяма степен е доминирала в тези процеси, къде чрез подставени лица, къде директно чрез хора, които са имали връзка с нея и са разполагали с икономически механизми, финанси, включително връзки с банките. Едва ли е нужно да припомням, че 1996-97г. огромната част от банкерите, източили частните банки, всички те бяха с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Така че това нещо, не направено на време, очевидно и до ден днешен рефлектира и си носим кръста. Много хора казват ''Вече е късно, 30 години по-късно няма никакво значение''. Обаче на практика се оказва, че това не е така, защото хора са били вербувани към 89-та година. Хора, които са били на 18,19, 20 години. Тоест, тези хора в момента са точно на средно и високо управленско ниво в държавата. Те не са пенсионери, от които нищо не зависи. Напротив, това са хора, от които голяма част са в активна възраст. Вероятно много от тях заемат такива длъжности и позиции. Затова наистина е важно да се знае дали са имали зависимости и принадлежност към бившата Държавна сигурност'', отговори на последния ми въпрос Петър Славов.
''Трябва да мислим как да продължим усилията в тази посока, защото откажем ли се, всичко приключва'', каза много правилно и в заключение народният представител от 43-ото Народно събрание адв. Петър Славов.
П.П. Всяка една политическа партия, която желае дебат по темата, може да се свърже с автора, пишейки до редакционната поща на ФАКТИ - editors@fakti.bg