Две седмици след конференцията за Либия в Берлин за едни чашата е наполовина празна, за други - наполовина пълна. Истината е, че сме още много далеч от потушаването на този конфликт, пише Райнер Херман от ФАЦ.
Целта на конференцията в Берлин - да прекрати влиянието на външни участници в либийския конфликт - засега остава недостижима. Държавните и правителствени ръководители в Берлин така и не успяха да се споразумеят за механизъм за санкциониране на доставките на оръжие, което нарушава решенията на Съвета за сигурност на ООН. Факт е обаче, че споразумението за прекратяване на огъня поне за кратко доведе до намаляване на насилието. Освен това съществува реален шанс военната комисия, в която влизат по петима представители на двете воюващи страни, да проведе първото си заседание в Женева идната седмица. Тя трябва да определи условията за прекратяване на огъня, които да доведат до примирие.
110 нарушения на договореното примирие
На срещата на върха в Берлин беше постигнато съгласие за създаване на три комисии - всяка от тях се състои от представители на правителството на премиера Файез ас Сарадж в Триполи и на бунтовническия генерал Халифа Хафтар в Бенгази. Освен военната комисия, ще бъдат създадени и комисии по политически и икономически въпроси. Въпреки това нарушенията спрямо договореностите и духа на конференцията в Берлин са сериозни. В четвъртък специалният пратеник на ООН за Либия Хасан Саламе се оплака пред Съвета за сигурност на ООН, че примирието, договорено на 12 януари, е нарушено 110 пъти оттогава и заплашва да провали преговорите.
Най-голямата отговорност за това носят войските на генерал Хафтар. Те използваха временното прекратяване на огъня, за да разширят въздушната база Ал-Кадим, която е от голямо значение и за Обединените арабски емирства. Освен това Хафтар продължи да напредва към град Мисрата, но миналата седмица войските му бяха отблъснати.
Саламе с право твърди, че някои участници в конфликта в Либия изглежда само се крият зад политическо решение, но всъщност искат военна победа. Вероятно той е имал предвид Хафтар и неговите основни поддръжници – Обединените арабски емирства, Египет, Русия и Франция. Говорителят на Хафтар заяви недвусмислено миналата седмица, че участието в международни конференции не означава непременно търсене на политическо решение. Напротив, оставаме с убеждението, че само "оръжията и огънят" могат да доведат до резултат.
Колко крехки са решенията от Берлин показва острата размяна на реплики между президентите на Франция и Турция, които миналата седмица се обвиниха взаимно, че с действията си разпалват въоръжения конфликт в Либия. И двете страни са страна в конфликта - Франция подкрепя Хафтар с мощни оръжия, Турция продължава да доставя оръжие на Сарадж, а също и да изпраща наемници, които да подсилят правителствените отряди.
Проекция на разностранни интереси
Засега по нищо не личи, че външните участници ще намаляват или ще спрат да се месят. За тях залогът за Либия е твърде висок, за да се отдръпнат. Емирствата и Египет биха искали да видят Хафтар в ролята на военен диктатор, управляващ Либия, а Франция вижда у Хафтар правилния човек, който може да осигури щит от север със страните от Сахел. Русия, от своя страна, иска да контролира пътя на миграцията към Европа и да предотврати изграждането на планирания газопровод от Кипър към Европа, заради което Москва застана този път на страната на Турция. Турция пък използва вакуума, оставен от Европа и САЩ, за да реши спора си с Емирствата в Либия, от една страна, както и отново да има думата по темата за залежите на природен газ в Средиземноморието, от която Анкара е заплашена да отпадне.
Либия представлява проекция на всички тези различни интереси. Следователно мирното решение на конфликта трябва да надхвърли рамката на формата от Берлин. А това засега изглежда като непосилна задача - като намирането на квадратурата на кръг.