През януари тази година от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество официално съобщиха, че са образували производство и разследват началник на Националната служба за охрана за конфликт на интереси. Сигнaлът срещу него беше за прeнaзнaчaвaнe бeз обявен кoнкурc нa длъжност „нaчaлник сектoр“ в НСО нa лицe, c коетo e в близки oтнoшeния (с други думи класическа "шуробаджанащина") както и за извършени още други такива преназначавания на по-високи длъжности в службата.
Незнайно защо, към настоящия момент, а именно - края на месец май, от КПКОНПИ все още няма изнесена информация как е завършило разследването срещу неназования началник в НСО и какви ще са последствията за него, ако неправомерните му действия са доказани и има установен конфликт на интереси.
Вчера на съвместен брифинг прокуратурата и МВР обявиха, че действащ дългогодишен служител на Националната служба за охрана е ръководел организирана престъпна група, изпълняваща поръчкови убийства. Към момента подполковник Борис Иванов (по информация на БНТ) е за постоянно в ареста, а вината му тепърва ще се доказва в съда. Офицерът е c нaд 10-гoдишeн cтaж и e oхрaнявaл пaртийни лидeри, прeзидeнти, прeмиeри, миниcтри и чуждестрaнни дeлeгaции на редица публични cъбития. В момента той е един от заподозрените за убийството на мнимата бизнесдама Станка Марангозова, разстреляна през октомври миналата година.
Тези два по-пресни случая на пробойни в НСО изглеждат като нови доказателства, че системата гние отвътре.
Обществото помни и няколко широко обсъждани пътни злополуки с автомобили на НСО от 2019-а. На 15 септември кортежът на председателя на парламента Цвета Караянчева се удари тежко в друг лек автомобил в Шуменско. На 12 декември, само три месеца по-късно, кола на НСО блъсна в София 14-годишно момче.
Това са само малка част от пътнотранспортните произшествия с автомобили на НСО. За последните 10 години са станали 254 катастрофи с коли на службата, а само за 2019 г. те са 26, като 8 от тях са по вина на служителите на НСО. Всеки гражданин сам може да си даде сметка колко от инцидентите са потулени случайно или не.
В края на изминалата година избухна и скандалът защо все още Националната служба за охрана пази Ахмед Доган, който в момента е почетен председател на ДПС и официално не е част от политическия живот в страната.
Подобни събития, гравитиращи в медийното пространство, също повдигнаха сериозни въпросителни около необходимостта от спешни реформи в НСО, която от над 30 години оставя като сянка на УБО - Пето управление на Държавна сигурност.
Скандали имаше както по отношение на широкия кръг охраняеми лица, така и заради специфичния режим на движение по пътищата, който е видим за всички граждани, дори от видеоклиповете на министър-председателя Бойко Борисов, който се разхожда наляво-надясно на гърба на данъкоплатците, за да извършва бутафорни проверки на инфраструктурни обекти.
Службата дълго време дори функционира без закон – до 2015-а година. С него на НСО на практика получи безконтролни правомощия да охранява когото си поиска и както поиска. Още тогава бе ясно, че новата ѝ нормативна рамка няма да доведе до качествена промяна, а дори ще узакони някои от най-спорните ѝ практики, но това не притесни политическата класа, която ползва услугите ѝ. Нито тогавашното ѝ ръководство.
Службата действа на практика в пълна секретност (по закон), като рядко дава каквито и да било отговори на данъкоплатците, припомнят на обществото колегите от Mediapool. Гражданският контрол върху нея е сведен до редки изслушвания на ръководството ѝ в специализираната парламентарна комисия, което също се случва при закрити врата. Информацията, която стига до българските граждани за тази служба и нейната дейност е изключително оскъдна, въпреки че тя се издържа с обществени средства.
Все пак това, което знаем е, че бюджетът на Националната служба за охрана за 2020 година е 44 милиона лева. НСО струва на българския народ 44 млн. лева годишно. Малко над половината от тази сума, отпусната от държавата за издръжка на военнизирания орган, потъва за заплати, а останалите средства - за поддръжката на автомобилите, гориво, имоти, стопанисвани от ведомството, както и за други странични разходи.
"Необходимо е да започне дебат за промени в Закона за Националната служба за охрана, пет години след влизането му сила. Не е достатъчно една специална служба да има свой закон. Този акт трябва да отразява обективните условия на специализираната дейност за целите на националната сигурност, която нито една друга служба или държавна структура не може да изпълнява", беше заявил началникът на НСО бригаден генерал Красимир Станчев.
Споменавайки Станчев, трябва да отбележим, че той замени на ръководния пост генерал-майор Данчо Дяков който през август 2019 година сдаде лидерството в НСО без кой знае колко обяснения, което остави редица въпросителни. Малко след това президентът Румен Радев лаконично обясни, че Дяков е подал оставка след по-добро предложение за работа извън системата.
На фона на обществената неприязън и чувствителни реакции спрямо проблемите в Националната служба за охрана нямаше голяма партия, която да не се съгласи, че са нужни реформи в НСО. Дочу се дори идеята и за закриването ѝ, която също има своите опорни точки. Неведнъж се спомена, че тези реформи са спешни, но кучетата си лаят, а керванът си върви... по старому. Защото е спешно, но по български.