Коментар на Марин Поповски, адвокат, Пловдивска адвокатска колегия
В качеството си на бивш юрисконсулт на Държавно ловно стопанство-Тракия, а след това и като адвокат през последните 8 години се нагледах на апатия, безхаберие, деградация, неадекватни решения, липса на здрав разум и какво ли още не от страна на правителството по отношение вземане на решение за „подобряване“ работата в сектор стопанисване на държавните гори. Резултатът е налице:
-2 милиона кубични метра годишно незаконно добита дървесина;
-брутален скок в цените на дървата за огрев;
- унищожаване на каквато и да било връзка между Министерство на земеделието, храните и горите и фирмите, извършващи дърводобив (с малки изрично посочени изключения);
- липса на абсолютно всякаква заинтересованост осигурени ли са дърва за местното население и най-вече за малките населени места по високите части на страната, където живеят предимно възрастни хора;
- липса на посредничество и регулаторни действия от страна на държавата между чуждестранните заводи, изкупуващи целулоза и фирмите добиващи дървесина;
- приемане един след друг на все по-неадекватни текстове в Закона за горите и подзаконовите му нормативни актове със скрита цел да елиминират този бизнес и той да попадне в ръцете на монополистите;
- въвеждане на противопоставими на всякакъв здрав разум санкционни мерки, поставили в цайтнот фирмите, които притиснати до ъгъла подобно на шахматист имат твърде малко и недостатъчно време, за да завършат следващия си ход, който най-често се оказва с поглед към сивия сектор с цел спасяване на бизнеса.
За шахматиста, когато е принуден да играе бързо, вероятността да допусне грешка се увеличава, същото важи и за фирмите, добиващи дървесина от държавните горски територии, най-често фирми, които имат стотици хиляди левове парични заеми, изтеглени за закупуване на техника, покриване на изисквания за сертификация, облекла, стандарти и др.
Уважаема г-жо Министър, докога? Ако целта е да бъдат раздадени държавните горски територии в ръцете на определени фирми, моля за промяна в Закона за горите и да се приключва с мъката на фирмите и крайния потребител. Ако пък целта е да се затрие изцяло този сектор и да се обяви за неработещ и неносещ приходи на държавата с цел да се оправдае отдаването на концесия на горите на добре известни люде, отново моля за спешна промяна в Закона за горите, която да прегради пътя на фирмите до добива на дървесина като доходоносен бизнес и да се връчи „ключа“ за горите на тези хора, поне да се знае, че гората е частна собственост и достъпът до нея се забранява.
Примерите за конкретни действия от страна на законотворците в посока на това да бъдат погребани 90 % от ангажираните дружества в този бизнес-сектор е дълъг, но аз ще се спра на един конкретен текст, който ми боде очите от дълго време и който през последната 1 година доведе до прекратяване дейността и затварянето на десетки малки и средни фирми, които добиваха дървесина от държавните горски територии.
Малка част от населението на страната е запознато с факта, че добивът и продажбата на дървесина от държавните горски територии в Република България се възлага по реда на „Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти” най-вече чрез търгове с цел да бъдат спазени основните принципи на Наредбата, а именно: публичност; прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност; недопускане на дискриминация; насърчаване на дългосрочните инвестиции.
Какво обаче се случва в действителност? Всеки един от тези принципи в огромен процент от случаите на продажба на дървесина е потъпкан с не дотам креативни механизми, а по-скоро със смели ходове от страна управляващите.
Преди точно една година бе приета промяна в тази наредба, а именно в чл.61, ал.12, изр. 3 – промяна, която постави началото на един добре обмислен план за фалиране на Държавните горски и ловни стопанства. Приетият тогава текст гласи следното: „Не се възстановява гаранцията за участие на допуснати до участие участници, които не са потвърдили началната цена“. По същото време бе приет и текст, който увеличи размера на гаранцията за участие в търгове от 5 на 10%, т.е. в двоен размер.
Обикновено към днешна дата тази гаранция започва от 2 000 – 3 000 лева и достига до 15 000 – 25 000 лева. Интересното е, че този текст се отнася само за участие в електронни търгове, по-интересно е, че други вече почти не се провеждат – единствено електронни!
Така простичко формулиран текстът за задържане гаранцията за участие в търговете на практика изключва необходимостта държавата да доказва каквато и да било форма на вината у участника т.е. без значение е дали участникът умишлено не е потвърдил първоначалната цена на дървесината, дали не я потвърдил поради токов удар, поради това, че лицето, което стои в очакване пред компютъра си е получил инфаркт и е паднал безпомощен на земята – във всеки един от тези случай гаранцията се задържа без право на възстановяване.
Единственото условие да бъде законно задържана гаранцията е цената да не бъде потвърдена, без да се интересува от причините! На практика в съда всяко едно такова дело е 100% обречено на провал, не поради нежелание да бъде приложен правилно законът, а поради начина, по който е написан. За една година бяха задържани гаранции на стойност повече от 3 милиона лева, в тази връзка фалираха повече от 120 фирми, а стотици хора загубиха работните си места. „Пратихме“ по живо по здраво квалифицирана работна ръка за работа в горите да бере ягоди във Великобритания и ако това не е „национална политика“, здраве му кажи.
Сещам се за по подходяща дума - МОНОПОЛ! Проказата на българската икономика през последните 30 години. Подобни текстове от закон са чужди на съвременните правни системи. Порочността, съответно незаконосъобразността на разпоредбата е прокарана имплицитно, по арогантно елегантен начин, което не би се забелязало при един първоначален прочит. Нейната противоправност проличава в активна жизнена среда, например при упражняване на правото да прецениш липсата на интерес или възможност за участие в търга. С въвеждането на този текст на практика си лишен от това право на преценка.
Правната вулгарност се забелязва при внимателен юридически прочит, дори без да се разглежда разпоредбата в общото съдържание и смисъл на Наредбата. Със собствената си семантична структура, разпоредбата дава ясен знак за правна агресия и абсурдност, с оглед на вида на обществените отношения. Повелята е едновременно забранителна и заканителна и това се прокарва, чрез инверсията на словореда. Наказателната последица е отчетливо и безусловно посочена – варианти не съществуват, „животът е само бял или само сив”. Това уреждане на обществени отношения е чуждо на съвременните правни системи.
От юридическа гледна точка, подходът е също напълно ретрограден и тоталитарен, което се изразява в следното:
Правото да изразиш свободно мнението си (в случая да се откажеш от участие) чрез конклудентни действия, е най-голямото достижение на съвременната цивилизация. Това е основата на правовата държава, наред с разделението на властите. Различните правни системи са защитавали и/или потискали това право, чрез различни текстови режими и юридически техники, разбира се обусловени от обществено икономическата и политическата конюнктура.
Да се ограничи едностранно по един категоричен, необоснован и напълно безусловен начин както заявяването на участие, така и отказът от такова в едно време което претендира за демократичност и равноправност на своите съвременници и е уверявало обществото, чрез съдебната си регистрация, че иска да съхрани изконни традиции при спазване и защита на права и законни интереси, представлява не оспорима проявна форма на липса на право.
Разпоредбата изпълнява превантивна репресивна функция спрямо участниците в търга, които свободно са заявили своето участие. Тя не кореспондира смислово и логически с общия смисъл на Наредбата, не отговаря и на нейните принципи.
Горното далеч не изчерпва порочните практики в системата на горите, тъй като се касае за „океан” от недообмислени законодателни текстове и също толкова дискриминационни механизми за отдаване ползването на държавните гори.