Най-расисткото изречение е "Не можем да кажем на черното бяло“. А всъщност е ѝ най-безспорното. Животът е пъстър, казваме, животът е шарен. Радваме се на цветовете на природата. Те ни дават надеждата, че красотата наистина ще спаси света. И никой от нас не може да си представи, че венецът на Божието дело – човекът, ще е някакъв безцветен… За ужас на антирасовите движения, пише Неделчо Михайлов за "Варна24".
Библията ни информира, че прапрадядо и прапрабаба са направени от кал. Какъв е цветът на калта е понятието разтегливо и обтекаемо, но можем със сигурност да твърдим, че обединяващия цвят на мократа пръст не е белия. Следователно? Какъв цвят са били първите хора? Със сигурност не са били безцветни. За ужас на антирасовите движения.
Лично аз не смятам себе си за расист в общоприетия неприемлив смисъл на това понятие. Също така, обаче смятам, че има огромно значение какъв е цветът на кожата ти най-вече в социален аспект.
Колкото и да им се иска на антиглобалистите, неолибералите и икуменистите в религиозния бранш понятия като "родина“, "семейство“, "род“, "фамилия“, "нация“, "народ“ имат огромно значение за по-голямата част от населението на майката Земя. Даже, въпреки огромните усилия напоследък не намалява значението на думите "пол“ и "религия“. Даже напротив. И тогава откъде накъде понятието "раса“ няма да има значение при самоопределянето и идентичността на всеки един член на човешкия род?! Збигнев Бжежински, видният американски политик беше казал, че, ""Национализмът е последното убежище на комунизма".
Всъщност оригиналната фраза принадлежи на литературния критик Самюел Джонсън и изглежда така : "Национализмът е последното убежище на негодниците“. Освен, че по пътищата на формалната логика от двете фрази стигаме до извода, че комунистите са негодници, в тази две фрази няма нищо вярно и нищо стойностно. Точно родината на двамата изказали се – САЩ е възможно най-големият националист на международно ниво. Държава, която защитава и най-малката стъпка срещу начина си на живот. Това са приказки, за послушни и скапани политици като нашите в България.
Точно понятията, които споделих по-горе съставят облика на "най-великата демокрация“ в света. Родина, семейство, нация. И расизмът, разбира се. Като всичко модерно и тази теория е измислена в Англия, но придобива статут на държавна политика и разцъфтява точно в Щатите. Просто няма къде другаде. Историята си е история и корабите с робите, минаващи Атлантика са факт…
Всички са расисти. И белите са расисти и черните са расисти. А най-големите расисти са жълтите… Това предстои да го разберем напред във времето… Ако Господ ни искаше еднакви – щеше да ни създаде сиви, зелени или оранжеви като Тръмп. Но не би. Явно има защо да сме с различни цветове на кожата. Тогава защо се гневим на Господа.
И защо, Бога ми, не правим разлика между расизъм и расова дискриминация? Което е всъщност основния проблем. И защо се пищи за расизъм само в едната посока – от белите към черните?
Крайно време да извадим главите от пясъка. И да признаем, че расизъм е имало, има и ще има. И че наказанията по стадионите за хвърлени бананови обелки, маймунски звуци, както и избягването на онази думи – "негър“ ще накарат расизмът да изчезне. Това са глупости.
Това, което произтече в Минеаполис ще има тежък ефект върху американското общество, а и върху човешкото общество в целостта му. Дискредитирани са силите на реда, антирасистките движения, които се сляха с обикновени обирджии и престъпници и десетки други и до този момент спорни субекти в американския обществен живот. И няма как лично аз да разбера чувството на историческа вина в младите бели американци…