Оглушителна е тишината около истинността на записа на министър-председателя на Република България. Оглушителна тишина от страна на инстанции и общественост. И кой знае защо аз изпитвам някакъв срам, когато забелязвам обикновени хора, интелектуалци, общественици и коментатори да махват с ръка и да реагират с хахо-хихи на този удар по държавността в страната и принадлежността ѝ в Европа.
Тук дори не коментирам отвратителния език, а това, което стои зад него (и то е далеч по-сериозно). Не знам за цивилизована страна, в която такъв запис да не предизивка силен обществен трус. И разследване е абсолютно наложително. Защо? Ако записът е фалшив — това е вражески удар срещу един европейски лидер, срещу неговата партия, срещу законно избран български министър-председател, а и човек, баща, дядо и т.н… И трябва да се установи откъде идва този удар. Ако обаче — не дай си Боже — записът е истински… не намирам правилните думи да изразя какво ми е в главата. А аз обикновено намирам правилни думи.
Коментарът е от фейсбук