Обявявайки, че е готов да подкрепи зеления кандидат на президентските избори през 2022 г., Оливие Фор ускори регреса на Социалистическата партия до ранга на избирателен резерв. Ще запомним, разбира се, скоростта, с която една централна политическа сила в нашата страна, която допреди три години държеше ключовете на президентството, парламента, почти всички области и повечето департаменти, успя да се превърне в нещо незначително. Но най-интересното е не толкова изчезването на това политическо течение, колкото новата му хипостаза. Противно на онова, което може би са смятали много важни хора в десницата, както и в левицата, съществуването на партийна машина, включваща активисти и избраници, не е толкова важно, колкото наличието на мобилизираща идеология. При липсата на доктрина, социализмът току-що завърши превъплъщанието си в по-вървежна кола.
От историческа гледна точка, екологията се формира като движение на съпротива срещу Просвещението и капитализма. По същество реакционна, консервативна и антилиберална, тя преживя известен разцвет с националсоциализма, при който темите за антикосмополитизма, връщането към земята, простите ценности и старата солидарност имаха отличен резонанс.
Зеленият социализъм вече не е разказ на надеждата, а на страха
Във Франция екологичното движение процъфтя върху руините първо на комунистическата идеология, а след това на социалистическата. Поради липсата на класова борба, светли бъднини и надежда за прогреса, историческата социалистическа телеология вече не върви. Обещанието коренно се промени. Вече на става въпрос да се надяваме на по-добър живот, а да позволим на шепа избрани да оцелеят при настъпващата катастрофа. Идеята вече не е да се даде достъп на трудовите маси до чудесата на технологията, а да бъдат предпазени от нейните заплахи. Вече не се обещава достъп до по-голям комфорт, който преди бе запазен за малцина привилегировани, а увещават хората да се откажат от този комфорт. Човешката дейност вече не е инструмент за еманципация, а точно обратното, тя подпечатва колективното чувство за вина, което трябва да изкупим. Индивидуалната воля трябва да абдикира пред Природата. Зеленият социализъм вече не е разказ на надеждата, а на страха, след като замени традиционния разказ за завладяването с кръстния път на доброволното лишаване.
Традиционният социализъм се опираше на стремежа към прогреса, зеленият социализъм използва страха като средство за убеждаване. Така, напук на всички научни познания, с един замах се отхвърлят измервателните уреди Linky, 5G, ГМО, фитосанитарните продукти и ядрената енергетика. В старата си борба срещу индивидуалната свобода, в чийто център беше правото на собственост, задъханият социализъм видя всички ползи, които може да извлече от разказите за рухването. В новата религия на Гея човекът е грешник, осъден на вечно наказание. Той трябва да се лиши доброволно от личната си воля и да повери съдбата си на зелено духовенство, нагърбило се да определи какво има право да желае и пътя към щастието. Казват, че най-голямото лукавство на дявола е да се престори, че не съществува.
Най-голямото лукавство на политическата екология е да внуши, че не е политическа,
т.е. да представи идеологическия си избор като неизбежно решение. Безвъглеродната икономика, енергийният преход и по-общо опазването на околната среда се споменават, само доколкото оправдават премахването на позорната система. Фалшиви идеи пречат на избирателите да се гласуват информирано: да цитираме например това проучване, според което 86 на сто от младите хора смятат, че ядрената енергетика отделя много CO2. По същия начин реалната катастрофална равносметка от вятърните турбини или соларните панели грижливо бяха подминати с мълчание (никой например не говореше за последния документален филма на американеца Майкъл Мур, който ги разобличава).
Наложените манихейски термини на дебата (спасителите на Земята срещу гробокопачите) забраняват да се мисли, че е възможна друга екология: прагматична, недоверчива към опростенческите идеи, защото осъзнава изключителната сложност на въпросите, свързани с околната среда, доверяваща се на науката, влюбена в прогреса и смятаща, че е възможно да се помирят процъфтяването на човека и опазването на околната среда.
Зеленият социализъм просперира при криза на демокрацията
Масовият процент въздържали се на изборите е подхранван от безразличието и озлоблението към системата. Чрез механизъм, който вече наблюдаваме в социалните мрежи, умерените гласове се изтриват или просто стават нечуваеми, докато най-екстремистките са най-видими и успяват да привлекат аудиторията. С други думи, безразличните и колебаещите се вече не гласуват, оставяйки политическо място за крайния вот. Все още малцинство при гласуването (с помощта на въздържалите се, един кмет може да бъде избран с по-малко от 20 на сто от гласовете), зеленият социализъм просперира при криза на демокрацията, като същевременно я ускорява.
Автор: Оливие Бабо, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: "Гласове"