Онзиденшният ден ми почна рутинно. С новината за рейда на Гешев в президенството... и малко по-късно, тъкмо си преговарях по този повод думите от писанието си от вчера, които дъвча вече три години: „Радев трябва да оглави революцията – да апелира към масите, да ги застави да се раздвижат, да го принудят да направи това, което сам би искал да направи“... и току гледам като в сбъднат сън как Радев излиза стремглаво от двореца си с вдигнат юмрук, отива при народа, който възторжено аплодира (виждал съм това с очите си тук в Ню Йорк), и отпушва тапата на революцията!
Как точно е протекъл за президента денят след рейда на Гешев, колко бързо се събра на площада хиляден народ – беше спонтанно, поне колкото на 14 юни 2013 г. срещу Пеевски, засега ми е неизвестно, но факт е, че Радев и народът – порядъчните българи – заедно могат да преобърнат тежкия джип на мутрите, когато поискат. Винаги съм го усещал. Неподправената празнична атмосфера ми напомни за първите сборища след десети ноември, за големите митинги от юни 1990 г. Никога оттогава не е имало нищо подобно! Колко бързо взаимните укори по Фейсбук – де сте, бе, ква е тая плаха декларация (на БСП) – отстъпиха на общата еуфория. Тези, които реално опонират на мутрите, дойдоха до един на площада, или след известно чудене подкрепиха протеста, а тези, които имитират опониране, не се появиха и продължават да кроят планове за догансарая в събота – когато още в четвъртък София пламна.
Но най-завладяващото за мене бе, че на площада дойдоха довчерашни опоненти, обединени от морално възмущение от наглостта на мутрите и от решимост за съпротива. Веднага се обадих на племенниците ми, които в 2013 г. протестираха на жълтите павета, и каква бе радостта ми, че и те отиват на протеста! Енергията на младите, умните и красивите плюс мъдростта, лоялността и издръжливостта на немладите трябва непременно да останат в съюз!
Конкретните перипетии на това сближаване също не са толкова важни. То зрееше от доста време и покрай скандалите с разкритията на Божков, и покрай разнопосочните сигнали от Запад. Колеги писаха – и с одобрение, и с укор – че цирковата акция на Христо Иванов пред догансарая направила огромна услуга на Радев. Човек обаче никога не знае със сигурност какви ще са последиците от действията му. Кое конкретно камъче ще обърне колата. Други славеха „простия следовател Гешев“ като неволен обединител и велик пиарчик. Гешев също е пълен случайник. Не одобрявах, че Радев тогава му подписа, а и Борисов, който обича да се огражда с по-прости от себе си, едва ли е мислил, че Гешев е чак толкоз библейски прост.
В школската философия казваха, че случайността е форма на проява на необходимостта, или че е пресечна точка на необходимости. Гледам, в коментар на същата тема от април 2018 г. съм писал, че в България най-после, със закъснение от седем години, сред мнозинството от народа се развихри всеобщ морален гняв срещу мутрите. Станалото вчера си беше необходимост. Седем години и още две не бяха малко, докато си намери руслото, но все пак доживяхме! Утре, разбира се, всички ще се смеят, ще се дивят как е било възможно този субект, когото отсега ще гледаме на малкия екран по следствия, съдилища и затвори, така да оплете мозъците не само на стотици хиляди обикновени хора, но и на рой хараланещи интелектуалци: „има голямо срастване на личността на Борисов с идентичността на държавата, неговото сваляне ще доведе до срив.“ Правилно – „неговото сваляне ще доведе до срив“ на мутренския заговор срещу порядъчността, компетентността и просто нормалността, който заговор наричате „държава“.
Девети юни, ако породилият се момент, както се надявам, не бъде пропилян, а ще е трудно да бъде, може напълно да преобърне политическата ни геометрия. Да отпаднат тънките предизборни сметчици колко места може да купи мутрата с пачките от чекмеджето и колко места ще получи от контролирания вот. „Всеки ден ще е така“ – скандираха в падащия летен здрач младите на Орлов мост – и така и трябва да бъде. „Борисов 3“ трябва да бъде свален преждевременно с цялата известна ни и още неизвестна техника на уличната буря и натиск. Гражданското неподчинение трябва буквално да ги премазва като тахтаби, ден след ден. Животът им в София и големите градове трябва да стане буквално невъзможен. Пред МС, НС и Съдебната палата, но и в Банкя и на ул. „Секвоя“ трябва да им се нагнетява страх, трепет, постоянен дискомфорт. Да поискат сами всичко това да свърши.
Защото спонтанното напълване на площадите за ден-два според мене вече няма потенциал да повлече автоматично оставката на Борисов като в незабравимата и опияняваща пролет на 2013 г. Ако се лъжа, няма да има по-радостен от мене. Но лошото е, че напоследък заедно с решимостта на Радев аз борба укрепна и волята за власт, т.е. отчаянието на Борисов. Той знае, това ще му е последната оставка и няма лесно да я хвърли.
Професионалните държавни служители, националните медии ще имат огромна роля в борбата за свобода. В това число и нашите професионални дипломати, които ще информират достоверно чуждите правителства за характера на народното антимутренско въстание у нас. Ето че и БНТ на Кошлуков отрази професионално протестите в четвъртък – само ден, след като не излъчи изказването на президента. Имаше май че обичай някога БНР да пускат „Бийтълс“ на всеки час. Едва ли някой асоциира „Бийтълс“ с мутрите! Бизнесът трябва също да даде своя принос за нокаутирането на мутрите – с движение Me Too на пострадалите от рекет и пладнешки грабеж търговци и по какъвто друг начин могат.
Как трябва да се развият нещата след оставката е ясно – силен служебен кабинет, който да прекърши гръбнака на ГЕРБ и да осигури избори, свободни от герберски манипулации. Борисов трябва да бъде съден публично с цялата строгост на закона.Това ще е поучителен морализаторски театър за народа, какъв се вижда веднъж в живота. Абсолютно необходим за въстановяване на моралната вменяемост на нацията ни!
Като организирана престъпна група ГЕРБ ще бъде забранена, собствеността ѝ – конфискувана и кадрите ѝ – примерно до общински съветник и началник отдел, политически назначенец в държавната администрация – лустрирани за пет години от изборни постове, държавни служби и ръководни позиции в държавни фирми. Хараланещите интелектуалци по преценка на медийните ръководства и университетското самоуправление ще бъдат лустрирани за пет години като говорещи глави и педагози от всякакъв калибър. Интелектуалците, които пък имат повече връзка с реалността и могат да дават смислени обяснения на ставащото, ще трябва да се понапрегнат повече тези месеци. Ще има кръгли и правоъгълни маси, дипломни работи, докторски дисертации и хабилитационни трудове. Ще се умува и там как бе възможно всичко това.
Кой ще спечели новите избори – който ги спечели! Ще има широка коалиция, може би подобие на тройната, но този път без ДПС. Дневният ни ред обаче ще бъде съществено изменен. Страстването на Борисов не само с „държавата“, ами с „евроатлантизма“ и капитализма неизбежно ще разклати сериозно устоите им! Натовският генерал Радев, отличник на американска военна академия, говорещ гладко английски, наистина сега е най-удобното лице на България пред западните партньори. Които утре ще се плеснат по челата и ще ни кажат, „леле, как ни будалкаше оня селянин Бойко“, ама ние хич не му се връзвахме! Капитализмът ще трябва да загуби мутренския си чар. Каква прозападна, прокапиталистическа партия на реда и закона, трудолюбието и предприемчивостта, патриотизма, класовия мир и сътрудничество – нещо като старата ХДС в Германия и Италия – ще може да се оформи от това – предстои да видим.
Всичко това обаче ще е от утре. А днес да слушаме революцията.
Автор: Валентин Хаджийски
Източник: "Гласове"