Радев активно търси съюзници срещу Брюксел. Въпросът е докъде е готов да стигне по този път

Ясно е, че с натрупването на разочарование от неизпълнени или частично изпълнени обещания всяка власт започва все повече да разчита на пиар, прерастващ в пропаганда, отколкото на резултати. Но когато пиарът прерасне в култ към личността, какъвто все по-често прозира в изявите на хора от обкръжението на президента, последствията обикновено са предвидими.
Има нещо фундаментално, което мнозина около Радев не разбират. Българските граждани не са гласували доверие на неговия антураж, нито на кръга от хора, които днес говорят от негово име. Те са гласували лично за Радев. Това не е прехвърляем политически капитал.
Един от най-големите проблеми на хората, които бързо се озовават близо до върховете на властта, е овладяването на собственото его. Особено когато започнат да бъркат близостта до властта със собствена политическа тежест.
В един от поредните панегирици за президента беше направен опит Радев да бъде противопоставен на Тръмп с аргумента, че бил „изгонил американските самолети от София“. Звучи впечатляващо, но трудно издържа проверка с фактите. Самолетите не само не бяха „изгонени“, а престоят им беше удължен с поне още месец, а при необходимост може да бъде удължен и допълнително.
По-интересен е другият процес. Политическата линия на Радев има очевидна потребност от международни съюзници, които да легитимират по-скептично отношение към Брюксел и европейските политики. Затова не е случайно, че в София започнаха да се появяват различни представители и симпатизанти на тръмпистките среди в САЩ - Джулиани и СЕО на Нюзмакс. Целта е да се внесе увереност и външна подкрепа за политики, които все по-често се разминават с европейския консенсус.
Не е случайно и друго - че толкова много от тези срещи минават през енергийния сектор и през ресорния министър. Там се пресичат геополитиката, икономическите интереси и стратегическите зависимости. Именно там често се намира и истинският смисъл на политическите послания.
С други думи, Радев активно търси съюзници срещу Брюксел. Въпросът е докъде е готов да стигне по този път и каква цена би платила България за подобен курс.

Коментарът на автора е публикуван на неговата страница във фейсбук