В началото той беше символ на надежда за Сирия. Но вместо надежда насади шок и ужас. Сирийският президент Асад е продукт на една полицейска и авторитарна държава, експлоатирана от един безскрупулен управляващ клан.
Занапред хуманитарните помощи към контролираните от противниците на режима в Сирия територии ще могат да минават само през един граничен пункт на турско-сирийската граница - Баб Ал-Хава. Русия и Китай успяха да се наложат в Съвета за сигурност на ООН и да бъдат затворени другите три пункта, през които бяха доставяни продуктите от първа необходимост.
Според Русия и Китай хуманитарната помощ на ООН нарушават суверенитета на Сирия, защото правителството в Дамаск не я е допуснала официално. По данни на ООН само в северозападна Сирия 2,8 милиона души имат нужда от спешна хуманитарна подкрепа.
Асад - от 20 години във властта
От встъпването си в длъжност преди 20 години (на 17 юли 2000) сирийският президент Башар Асад управлява чрез всяване на шок и ужас. Дългогодишният кореспондент на „Уолстрийт Джърнъл“ Сам Дагер в Дамаск цитира младия Асад, който през 1995 година бе казал: „Няма друг начин да се управлява нашето общество, освен с ритане по главата“.
Същата година по-големият брат на Асад – Басил – загива в пътно произшествия и по-късно Башар наследява във властта баща си Хафез Асад, който от 1970-а управлява страната с желязна ръка. По същото време настъпва и катарзисът у 30-годишния тогава Башар Асад, който се опитва да излезе от сянката на своя властен баща, казва Дагер.
Модернизатор на авторитарната държава
Първоначално мнозина приемат Башар Асад за много по-сдържан от неговите баща и брат. В средата на 1990-те той следва в Лондон медицина и специализира офталмология. Образът на един образован на запад лекар, който наследява близкоизточен диктатор, му носи позитиви. Башар се възприема като носител на надежда, а по време на т.нар. "Пролет в Дамаск" след смъртта на Хафез Асад през 2000 година, в страната се води относително свободен дебат за демокрацията и гражданското участие.
„Образът на носител на надежда се основава на неразбиране“, казва журналистката Кристин Хелберг, дългогодишна чужда кореспондентка в Дамаск. Много сирийци и западни политици вярват, че който проявява интерес към компютри и интернет и е получил образованието си в Англия, може да реформира страната. „Башар обаче не е никакъв реформатор. Той нито беше в състояние да сдаде властта, нито да промени коренно начина на управление на своя баща“, казва Хелберг за ДВ. „Той беше и продължава да е продукт на една полицейска и авторитарна държава, експлоатирана от един безскрупулен управляващ клан - дори и поведението му да не е на жесток диктатор".
Предатели дебнат навсякъде
Башар Асад познава и тъмната страна от живота на диктаторите и заплахите, които възникват за управляващото семейство. Когато е още млад, шофьор от близкия кръг на семейството е арестуван по обвинение, че е планирал атентат срещу младия Башар. „Оттогава той знае, че врагът може да се крие навсякъде“, казва Дагер.
Хафез Асад учи своите деца, че не трябва да показват съчувствие. Самият Хафез следва тази максима от началото на 70-те и затова превръща страната в полицейска държава, която не се колебае да изтезава свои граждани.
„Целият сирийски народ се страхува“, казва за ДВ журналистът Мустафа Калифа, който е прекарал години в затвора Тадмур в Палмира. „Всички знаят, че тези затвори съществуват, и че там хора биват измъчвани и умъртвявани".
Башар Асад усвоява този стил на управление. Модернизация - да, но не и реформи. „Тези хора са загубили ума си", коментира той своите приближени през 2000 година, когато в рамките на "Пролет в Дамаск" народът настояваше за повече демокрация. Мрежата от тайни служби, изградена от Хафез Асад, сега се ползва от неговия син, за да може той да продължи да управлява. Различните служби се конкурират и никоя не е достатъчно влиятелна, за да може да го свали от власт, твърди Кристин Хелберг.
Страхът – основен инструмент на властта
Макар да си е възвърнал контрола над по-голямата част от територията на Сирия, след продължаващата вече 10-годишна война Башар Асад вече не е властелинът в страната. Той потуши въстанието през 2011 година брутално, а започналата след това война вече е отнела живота на над половин милион души.
Дискусиите в Съвета за сигурност на ООН показват колко зависим е Асад от подкрепата на Русия. Русия, както и другият съюзник на сирийския президент - Иран, искат висока цена за своята подкрепа. И двете държави поддържат военно, политическо и икономическо присъствие в Сирия, а бъдещето развитие на страната ще следва техните представи.
Асад проигра независимостта на своята държава. За него обаче няма връщане назад, казва Хелберг. Всяка същинска реформа ще срути неговата система. "Ето защо режимът може да продължи само както досега - да потиска, изтезава и корумпира. И с лъжи и пропаганда да представя борбата за оцеляване във властта за борба срещу терора – на всяка цена", допълва журналистката.