Северна Македония е една от най-бедните страни в Европа. И е изправена пред редица проблеми. Зоран Заев вероятно ще може да продължи своя прозападен курс. Но няма да му е никак лесно. Коментар на Борис Георгиевски.
Още в предизборната кампания в Северна Македония се очертаха двата най-важни въпроса, свързани с бъдещето на страната: дали новото правителство ще продължи прозападния курс на досегашния социалдемократически кабинет начело със Зоран Заев и дали новата изпълнителна власт ще бъде достатъчно стабилна и непоколебима в провеждането на спешно необходимите вътрешни реформи.
Кого избраха македонците?
Изборите бяха спечелени от социалдемократите (СДСМ), макар и само с минимална преднина от 12 хиляди гласа. Партията на Заев ще има 46 места в 120-членния парламент, докато опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще бъде представена от 44 депутати. Така решаваща роля ще играе най-голямата партия на албанското малцинство в страната - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), която ще разполага с 15 места в парламента.
Нека да си припомним, че през 2016 година ДСИ изостави дотогавашния си коалиционен партньор ВМРО-ДПМНЕ, което пък доведе на власт СДСМ. Така приключи близо десетгодишното управление на ВМРО-ДПМНЕ, което ще се запомни с репресии и корупция, наложени най-вече от силния човек в Скопие Никола Груевски, който в момента се укрива в чужбина.
Ако ДСИ и този път се съюзи със социалдемократите, това би гарантирало проевропейския курс на Скопие. Тъкмо под управлението на тези две партии страната се споразумя с Гърция за името Северна Македония и пое курс на помирение със съседите, включително и с България, надявайки се на бързо приемане в ЕС.
Трудна задача
ВМРО-ДПМНЕ упорито се противопоставяше срещу новото име на страната, а това почти изключва сътрудничество с която и да от партиите на албанското малцинство. Тоест, на пръв поглед сформирането на коалиционно правителство между СДСМ и ДСИ изглежда лесна работа. Но не е.
Защото последните 12 месеца от съвместното им управление преминаха под знака на раздора. Дори по време на предизборната кампания социалдемократите нападаха ДСИ с обвинения за корупция и шуробаджанащина. А Заев обеща на избирателите, че ще изпрати тази албанска партия в опозиция, след като тя участва в различни правителства почти непрекъснато от 2002 година насам. На тези атаки ДСИ отговори с ултиматум: партията щяла да участва в управляваща коалиция, само ако нейният лидер получел премиерския пост.
Най-вероятно ЕС и САЩ наставнически ще се притекат на помощ и в крайна сметка между СДСМ и ДСИ ще бъде постигнат компромис, но жизнеспособността на подобна коалиция ще си остане твърде проблематична. Не на последно място и поради факта, че в парламента тя би разполагала с крехкото мнозинство от 1 глас.
Проблемите на Северна Македония
Северна Македония е една от най-бедните държави в Европа. Поради окаяното състояние на своето здравеопазване страната пострада тежко от коронавируса. Според мнозина анализатори, македонската икономика ще отбележи силен спад, а това ще дестабилизира страната още повече. Очакваният старт на преговорите за членство в ЕС ще създаде допълнителен стрес, който може да се отрази отрицателно върху основните приоритети: съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, преструктурирането на тайните служби и на публичната администрация.
Към това трябва да се добавят и редица регионални фактори. Например - дали ще има решение на конфликта между Сърбия и Косово. И още: масовите демонстрации в съседните държави България и Сърбия. В този смисъл едно слабо правителство в Скопие едва ли е най-желателното решение за целия нестабилен регион.
В обобщение: в една държава, където предсрочните избори са по-скоро правило, отколкото изключение, едва ли ще мине много време преди политическите лидери отново да посегнат към този инструмент.