Ще се върне ли Северна Македония в "тъмните времена"?

Дали Скопие ще продължи по пътя на евроатлантическата си интеграция или ще се върне назад - това е основният въпрос, чийто отговор се очаква от днешните парламентарни избори в Северна Македония.

 

Да гласувам или да си остана вкъщи? Броят на заразените с коронавирус в Северна Македония расте и поставя много избиратели пред дилемата дали да отидат до урните на днешните парламентарни избори или не. А именно това може да се окаже решаващо за техния изход.

От 2017-а година страната се управлява от социалдемократите на Зоран Заев и през това време влезе в НАТО и получи перспектива за членство в ЕС. Страната взе и новото име Северна Македония, за да се споразумее с Гърция за бъдещото си европейско членство.

Докато на власт беше предишното правителство на националистите от ВМРО-ДПМНЕ, ЕС говореше за Македония като за "пленена държава". Със своята реформаторска програма Зоран Заев успя да постигне напредък, независимо от проблематичното върховенство на закона и епидемичното разпространение на корупцията. Но дали това ще е достатъчно за преизбирането му? Според последните допитвания, предпочитанията на гласоподавателите са на кантар.

Колко голямо е усещането за несправедливост?

"Тези избори могат да се окажат повратна точка за бъдещето на Северна Македония", казва политическият анализатор Петър Арсовски за ДВ. Според него, от резулатите ще зависи дали и занапред ще важи споразумението с Гърция за името и Скопие ще продължи по пътя на евроатлантическата си интеграция или ще се върне назад.

Християн Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ критикуват споразуменията, които страната подписа с Гърция и с България, за да си отвори пътя към НАТО и ЕС. В предизборната кампания той и партията му игнорират официалното име на страната и се позовават на "историческите корени". Те разчитат на усещането за несправедливост у част от избирателите и обещават, че ще отменят двустранните споразумения, "застрашаващи националната идентичност".

Социалдемократите, които за пръв път се явяват на избори в коалиция с албанска етническа партия, твърдят, че ако вземе властта, опозицията ще върне страната в "тъмните времена". Много европейски политици споделят този възглед и дори открито подкрепят социалдемократите. Сред тях са германският заместник-министър на външните работи Михаел Рот и люксембургският министър на външните работи Жан Аселборн. На другия полюс е унгарският премиер Виктор Орбан, който открито поддържа ВМРО-ДПМНЕ.

Какво ли ще стане след края на изборния ден?

Епидемията от коронавирус естествено хвърли сянката си върху предизборната кампания. Двете големи партии заложиха главно на телевизионни реклами, на социалните мрежи и на малки митинги, като и едните, и другите обвиняваха опонентите си за разрастването на заразата. Според статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Северна Македония е сред петте европейски страни с най-голям брой заразени на 100 хиляди души население през юни. А много политици и здравни експерти в Северна Македония до последния момент се опитваха да убедят хората, че е безопасно да идат в избирателния пункт.

Но това сякаш е по-малкият проблем. Пита се: какво ще стане след края на изборния ден? Както обобщава епидемиологът Александър Стоянов: "Дали ще има празнества, протести или някакви други масови прояви?".

Според последните допитвания на Националния демократичен институт, все повече хора решават да не гласуват. Политическият анализатор Петър Арсовски също се опасяа, че избирателната активност ще бъде ниска - както заради страха на хората от зараза, така и поради апатията на избирателите. "Но активността няма да бъде драматично ниска и няма да постави под съмнение законността на изборите", обобщава той.