Коментар на Стефан Джендов
България няма работещо електронно правителство, девет години, след като то бе обявено като приоритет за кабинета "Борисов 1", и вложените в него средства надхвърлиха 2 млрд. лв. по данни на Българската стопанска камара към 2017 г. Именно тази съзнателно и старателно организирана липса, подкрепена от премиера Борисов, е в основата на почти всички административни машинации в държавата, които позволяват такова преразпределение на публични средства, че никога да не става ясно къде и как са постъпили. Имитацията на електронизация позволява замитането на следите във всяка сфера от икономическия живот в страната. Този процес е валиден не само за държавните институции, но и за обвързаните с тях неправителствени организации, които усвояват огромни грантове, възможни само посредством близка институционална дружба.
Нито едно правителство от 2002 г., когато под егидата на Симеон Сакскобургготски е приета Стратегия за електронното правителство досега, няма интерес да направи видими административните процеси.
През 2011 г. (три години след първия кабинет на Борисов), е взето решение у нас да бъде въведен естонския модел на е-правителство и затова е учреден Съвет за електронно управление. Председател е Бойко Борисов и членове са Симеон Дянков, Цветан Цветанов, Ивайло Московски и тогавашният министър по управление на евросредствата - Томислав Дончев.
През 2017 г. по време на кабинета "Борисов 2", вече са похарчени 2 млрд. лв. за пълна електронизация на всички процеси в държавата.
В кабинета "Борисов 3", втори поред министър на транспорта е Росен Желязков, който вероятно по заслуги бе изпратен да заеме поста на вече обществено неприемливия Ивайло Московски. На свой ред, след като избегна съдебно преследване за смъртта на сина си по време на каране на моторна шейна по забранен терен и без обезопасяване на детето и не пое никаква отговорност за автобусната катастрофа край Своге с 20 загинали, Московски кротко бе „пенсиониран“ в Черноморската банка за търговия и развитие.
Росен Желязков обаче е с особени заслуги към поне два Борисови кабинета, защото през 2016 г. оглавява новата държавна агенция „Електронно управление“, която отговаря за цялостното въвеждане на електронните услуги на всички административни нива в държавата. Но това не е механична работа по осигуряване на нужните сървъри и поетапно въвеждане на електронизация, защото Желязков сформира свой политически кабинет от заместници, съветници и пиари, главен секретар, собствен инспекторат, звено по защита на класифицирана информация и в същото време упражнява пълен контрол на държавното предприятие „Единен системен оператор“, което вече по същество осигурява непрекъснатост във функционирането на информационните системи в страната, тества и интегрира електронните услуги.
Някой би казал, че тази най-критична електронна инфраструктура ще държи конструкцията на цялата държава и предполага огромен ресурс и професионален капацитет. Защо обаче на капацитета е нужно политическо ръководство?
Електронизацията на чия политика трябва да се подчинява?
Когато Росен Желязков заема поста на 28 септември 2016 г., той е назначен без конкурс, без никакви обявени изисквания към професионалните качества на шефа на тази най-важна за цялото бъдеще на държавата система.
Опитът на Желязков е като главен секретар при кмета Софиянски, после остава на същата длъжност при кмета Бойко Борисов, после Борисов го взима на същия пост в МС. При "Борисов 2", Желязков поема ролята на съветник по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Ролята на електронното правителство е за постигане на пълна прозрачност във всяка дейност – местна, общинска и национална и регистриране в реално време на процеси, за които всеки може да потърси отчетност. Работещото електронно правителство дава възможност за онлайн гласуване.
Казано просто: всеки българин трябва във всеки момент да провери здравното си досие, наличието на фишове за пътни нарушения, размера на дължими и платени налози, но също така да провери разпределението на кои да е публични средства, предвидени или усвоени в коя да е обществена сфера. И когато човек съзре в своя профил, че някой внезапно му е поставил сърдечен стент, например да подаде сигнал, че е извършена измама. Ако друг човек види, че са усвоени пари за канализация на неговата улица, а той е все още на септична яма, пак да подаде сигнал.
Чрез своя уникален номер всеки гражданин може не само да следи статуса си, но и да бъде видим за всяка институция, която е с право на достъп до съответния вид проверка; в аптеката фармацевтът трябва да вижда какво е предписано на пациента, а не той да се удря по главата, че си е забравил рецептата или по свое усмотрение да подменя лекарството.
Но така, както никой не опитва да обясни как може за интернет платформа за българския туризъм да бъдат вложени над 6 млн. лв. и тя да е неработеща, така и никой не обяснява къде са потънали над 2 млрд. лв., след като електронно правителство не съществува.
Няма никакъв смисъл да цитираме колко пъти управляващите се клеха, че до няколко месеца нашето е-управление ще стане „точно като в Естония.“ През 2016-а ние предлагаме 2900 електронни услуги, като повечето са свързани само с информация. В същата година естонското е-правителство предлага 5000 комплексни услуги (тоест човек извършва цели процедури), като обединява 900 информационни системи. Цялата стойност на електронното правителство на Естония е 50 млн. лв. или 40 пъти по-евтино от българското. И тъй като естонското работи безотказно, някой ще ни обясни ли за какво у нас са похарчени един милиард и деветстотин и петдесет милиона лева повече? Защото парите са усвоени отдавна.
У нас обаче не стана като в Естония. Остана като в България.
През същата 2016 г., когато бе създадена Агенция „Електронно управление“, поради явни и безобразни кражби от здравната каса, всички болници бяха задължени да се оборудват с четци за пръстови отпечатъци, та всеки да удостовери с палец и показалец, че наистина е пациент на лечебното заведение. До онзи момент за електронни здравни досиета се говори почти от петилетка, но в крайна сметка здравната каса е задължена да плати около 400 хиляди лева за машинки за отпечатъци. На следващата година те бяха премахнати. Никой в държавата не пое отговорност за изхвърлени на боклука 400 хиляди лева.
През 2020 г., когато бившият шеф на държавната агенция „Електронно управление“ Росен Желязков е вече министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, електронни здравни досиета все още не съществуват.
Случи се обаче нещо друго. Поради липса на проследимост на наложените фишове и актове за пътни нарушения, в своята очевидна безпомощност, държавата започна да спира нарушители по сухоземните граници и да ги връща, докато не си платят неплатените задължения, но това не важи за онези, които летят със самолет. Оказва се, че е достатъчно да можеш да прелетиш над границата и всичко нередно от земните дела в България остава зад гърба ти.
За мнозина, които бяха спрени на граничните пунктове, новината, че дължат пари беше изненада, защото никога не са били уведомени.
Звучи като виц, но българка в западна държава установила, че я снима пътна камера, без да е преминала с превишена скорост. За да се убеди в „грешката“ на инструмента, преминала общо четири пъти, защото била наясно, че нарушение в скоростта няма, дори широко се усмихнала на камерата. След няколко дни получила четири отделни фиша за шофиране без колан.
У нас, едва в средата на 2020 г., от КАТ съобщиха, че човек вече може да провери за неплатени фишове. Въвежда номер на книжка и ЕГН, натиска „провери“ и там пише: „Дължите“ или „Не дължите“. Ако е „дължите“ – от кога, за какво, къде, колко? – такава информация няма. Длъжен сте да отидете лично до КАТ и да помолите да ви кажат да се поклоните на някое гише, да се разпишете с химикалка и след това, като се приберете у дома, можете да платите и онлайн.
Преди десетина години БДЖ продаваше на същия принцип електронни билети за влак: първо ги резервирате онлайн, а след това отивате в единственото бюро на БДЖ с компютър, където ги плащате лично, но не по-късно от седмица преди пътуването.
Та през 2020 г. е възможно да получите фиша си и по пощата, но може и да не го получите. Ако искате да проверите нещо в КАТ, то си правите регистрация за КАТ, но след регистрацията, системата ви казва да въведете номера на фиша. Ако не го знаете – идете до КАТ, за да разберете.
Ако искате да се регистрирате за НАП, това си е отделна регистрация. Като се регистрирате, отивате до НАП, за да получите КЕП. Без КЕП – няма смисъл от регистрацията в НАП.
Причината за всичко, свързано с електронни услуги да ходим до гише, където да хващаме химикалка и да се подписваме е, че все още нямаме единна електронна идентификация. А нямаме такава, защото през 2018 г. парламентът отново забави въвеждането на картите с електронна идентификация. А забавянето стана, защото никой от настоящето правителство не бърза да даде неограничена информация на хората, които биха я потърсили. А не желаят да го правят, защото двата милиарда са отдана разпределени за всичко друго, но не и за инвестиция в основното си направление – електронизация на управлението!
На практика всяка от системите за електронни услуги по ведомствата работи според капацитета на софтуеристите, наети за съответната работа. Визуална, логическа или технологична връзка между всички институции няма и не е ясно кога ще съществува.
Ето за това 2 млрд. лв. са отишли под надзора на лично избран от Борисов шеф на агенция, която така и не е свършила работата, за която е създадена преди четири години, но в тази сфера се работи от 18 години.
С голяма доза основание можем да предположим, че след като на този етап всяка институция, всяка община, дори всяко училище работи по свои собствени проекти, свързани с дигитализацията и това е плод на индивидуални инвестиции, то тези 2 млрд. лв. от самото начало са източник на финансиране на изборни процеси, за да може да се гарантира дълговечност на правителството – ББ 2, ББ 3, ББ... – два милиарда лева са това!
Когато у нас става дума за електронно обучение, електронни дневници, електронна отчетност в училище, винаги начело застава 119-то училище, чиито директор Диян Стаматов е бивши министър на образованието.
Когато се хвалим с общински електронни услуги, се показват точно определени дейности на конкретни общини.
Когато става дума за електронни винетки, почти нищо не се казва, защото стана ясно, че стартът може да стартира когато най-накрая всички са готови, а не както е по план.
Най-дълговечното перо за отклоняване на средства са инфраструктурните проекти – както от нови релси, така и от шосета. Тази дейност трябва да е точно толкова прозрачна и видима, колкото и образованието, медицината или финансите, например.
На примитивно ниво е много лесно някой да покаже картинка на нечие чекмедже на нощно шкафче, натъпкано с банкноти и кюлчета – баба Пена няма да разбере нито дума от дигитализацията, но от ярко изображение с банкноти - схваща. В реалността обаче, ако цялото легло на премиера бъде снимано с пачки, те пак няма да стигнат стойността на потъналите средства за създаването на електронно правителство.
Именно електронното правителство е гарант за пълна прозрачност, именно то не допуска развитието на корупционните схеми.
Колко неспособно и неподготвено е сегашното управление в предоставянето на електронни услуги стана болезнено ясно от няколко драматични „лийкс“, в които челното място заемат сривовете на НАП.
През 2019 г. агенцията преживява първия си срив, но това бе само прелюдия към огромния теч на лични данни през 2020 година. В резултат директорът на НАП Галя Димитрова получи увеличение на заплатата, която достигна 5500 лв. като признание за „успешно изпълнение на основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2019 г.“ Дни след НАП, срив порази и системата за продажба на винетки.
През същата година Томислав Дончев трогателно обяснява на 20-та юбилейна конференция „Е-управление за устойчиво развитие“, че администрациите у нас се съпротивлявали на държавното желание за изграждане на единна система (?!) и всеки внедрявал собствени решения, без синхронизация с останалите.
Краткият превод на това „признание“ гласи: Е-управление у нас не съществува и ние не знаем как да го организираме.
В голямата измама, наречена е-правителство, участва и Министерството на туризма. Неговата система за отчет в реално време на местата за настаняване, наречена ЕСТИ, е на лично подчинение само на министър Николина Ангелкова, която обаче отказва да уведоми за вписванията Националния статистически институт и така статистиката, която България официално подава към Евростат, е коренно различна от онова, което съобщава ведомството.
По темата електронно правосъдие е ясно, че Система за електронни съдебни дела почти на случаен принцип разпределя делата, но и „случайността“ не е гарантирана. Тази услуга обаче не се предлага от Софийски районен съд, от Върховния административен съд и от Военноапелативния съд, който иначе усвои 700 хил.лв., за да дигитализира деловодните си системи. Съществува възможност от есента да заработи Единната информационна система на съдилищата, но докато не стане оперативен факт, все още е на етап „проект“.
И нека е ясно: воденето на бракоразводно дело по скайп не е електронно правосъдие, а само говорене онлайн!
В изтичащия трети мандат на кабинета "Борисов", повече от сигурно е, че държавната администрация съзнателно и целенасочено не допусна стартиране на електронно управление, за да не може да бъдат проследявани в реално време средствата, които се усвояват на първо място по европейски фондове, а после и от общинските бюджети, както и провеждането на големите търгове. Липсата на административен капацитет е факт и високото ниво на некомпетентност у служителите, поставени на ръководни постове, гарантира появата на системни технически проблеми. Политическата воля е далеч от всеки опит за откритост в управлението и колкото по-комплицирано е направена една система, колкото повече хората са принудени да ходят от гише на гише, толкова по-малко време им остава да се ровят в „ненужни“ подробности, като начини за усвояване на европейски фондове например.
Липсата на ефективно е-управление дава широко поле за манипулации в най-сладката сфера на обществените поръчки. Преди часове премиерът Борисов се похвали със сумата от 29 млрд. евро европейски бюджет за следващия програмен период.
Няма сила на света, която да убеди българите, че още от днешния ден не е започнало разпределението на парите по начин, който да гарантира, че към онези напълно пропаднали 2 милиарда лева от е-управлението, ще отидат още толкова, че да гарантират изборна победа.
Оттук насетне единственият шанс на кабинета "Борисов 3", е да хвърли всички сили в привличането на професионален капацитет, който да разработи системите за е-управление и институциите да станат видими, дори и от невежите потребители на интернет.
Всеки ден на забавяне на този процес е само още едно категорично потвърждение, че голямата цел на отсъстващото електронно правителство е кражбата на всеки възможен цент.
Парите ще бъдат получени - не са осигурени, а ще бъдат дадени – срещу Национален план за възстановяване и реформи.
Никой обаче не се съмнява, че експертите, които пишат думите на такива планове, са налични.
Ясното разбиране на европейските лидери къде се намираме в скалата по обективност при разпределение на публични средства всъщност ни предоставя 7 млрд. евро безвъзмездна помощ и 23 млрд. евро заеми.
Ако се наложи да връщаме неправомерно усвоени средства обаче, както това се е случвало неведнъж и в предходните програмни периоди, поради липса на прозрачност и неефективно разходване на европейски пари, всичко отново е на наш гръб.
Затова нито един протест няма да бъде успешен, докато голямото искане за откритост, честност, обективност, прозрачност и отчетност не бъде обвързано с незабавно стартиране на реални действия за създаване на работещо е-управление.
Всичко друго е лятна диско програма.