Българското правителство изглежда все по-жалко. Обявените днес промени в кабинета ''Борисов 3'' са безсмислени по най-малко две причини. Първо, намираме се в края на мандата на това ужасяващо управление и тези козметични промени няма да доведат до абсолютна никаква промяна. Нито ресорните министерства ще променят начина си на работа във времето до изборите през пролетта на следващата година, нито като цяло правителствената политика ще стане по-добра. Не може. Не и с този министър-председател, не и с тези министри, не и с тежко компрометираната ПП ГЕРБ.
Второ, особено в случая на Владислав Горанов, промените са безкрайно закъснели. За проспиването на 700 млн. лева данъци от хазарт - умишлено или не, Горанов като принципал на Комисията по хазарта трябваше отдавна да бъде освободен от поста на министър на финансите, а след това и разследван от компетентните органи. Борисов обаче чака до последно, не му поиска оставката, когато трябваше, а я поиска в момент, когато бе принуден да жертва няколко човека в опит да изкара поне един мандат докрай.
Но липсата на каквото и да е съдържание в извършените промени в правителството далеч не се изчерпва само с изначалното им безсмислие.
Замина си Младен Маринов, за да дойде Христо Терзийски. Да, логично е политическото ръководство на МВР да носи отговорност за издънките на служителите му, но ако Борисов е истински възмутен от полицейското насилие в една от вечерите на протести в София, то защо той не поиска оставката и на цялото професионално ръководство на МВР, част от което е и въпросният Терзийски? Въпросът е риторичен. Настоящият ни премиер просто замазва, гърми бушони, а не търси съдържателна промяна.
Ако един ден в България има нормална власт, то българската полиция трябва да бъде радикално реформирана и променена откъм състав, защото вече твърде много случаи свидетелстват, че качественият потенциал в МВР е критично нисък на всички нива.
Министерството на здравеопазването бива освободено от Кирил Ананиев, който не биваше изобщо да го оглавява, за да застане начело на финансовото министерство. На мястото на Ананиев, като министър на здравеопазването, застъпва проф. Костадин Ангелов, който досега е бил шеф на Александровска болница.
Тази промяна се прави, просто защото Борисов няма кой друг да изпрати начело на овакантеното от Горанов Министерство на финансите. Ананиев е сочен за добър бюджетар, а в късната есен предстои да се прави именно това - бюджет за 2021 г. В същото време, Костадин Ангелов, вярвайте, няма да извърши здравна реформа. И проблемът няма да е най-вече в него, а в министър-председателя, който три мандата не пожела, не прояви воля за реформа в българското здравеопазване. А такава е страшно необходима.
Отиде си и Николина Ангелкова, която търпя много подигравки по време на министерстването си в сферата на туризма. Всъщност, самата тя не е виновна, че не става. Още по-малко е виновна, че изобщо съществува толкова безсмисленото Министерство на туризма. Виновен е този, който е създал това излишно министерство. Същият го е поверил на комичната Ангелкова.
Българският туризъм няма нужда от министерство, а от адекватна съвместна политика, дело на хората от бранша и държавата. Политика, която да задържи настоящите и да привлече нови ползватели на българския туристически продукт. Това съвсем спокойно би могло да се постигне със специализирана асоциация към Министерството на икономиката. Ангелкова бива заменена от Марияна Николова, която досега беше вицепремиер по икономическата и демографската политика. Завършилата право Николова разбира от туризъм горе-долу толкова, колкото и Ангелкова. Тоест, нищо. Или пък толкова, колкото Кирил Ананиев беше компетентен в сферата на здравеопазването. Тоест, пак нищо.
А промяната в споменатото Министерство на икономиката дори не заслужава коментар, защото то в момента е обезличено до максимална степен и ползата от него е нулева.