Сочените за министри на Сараите Караниколов, Маринов и Горанов паднаха на популисткия фронт в ролята на първата бойна група за потушаване на напрежението покрай масовите протести в страната. Известно е, че премиерът изравнява кръвното налягане при всяко напомняне, че ролята на ДПС в съдбините на страната е далеч по-голяма от публичната бутафория, която ни се сервира. Той категорично не би пипнал тримцата, но в навечерието на оставките зависимостта им от Пеевски и Доган оставаше само да бъде узаконена в пленарна зала.
За няколкото дни от анонсирането до гласуването им Владислав Горанов дори имаше наглостта да заяви, че не вижда за какво да подава оставка. И поиска да му дадат пример за зависимостта му от ДПС. С което единствено потвърди, че за него водещ авторитет не е голият мъж от широката спалня, а някой друг.
За цвят и камуфлаж към отсвиреното трио бе прикрепена и Николина Ангелкова. При това в момента, в който колелото на родния туризъм, макар и с дразнещо скърцане най-после се завъртя и отбелязахме началото на закъснелия по пандемични причини летен сезон.
Станалото - станало. Недолюбващите властта политически наблюдатели веднага отбелязаха, че заместилите триото, което Борисов нарочи за уволнение предната седмица, също са хора на Сараите, макар и втори ешелон. Те все пак ще разполагат с няколко бутилки кислород на високия етаж, докато не зачестят с издънките.
Ситуацията очерта един позитивен момент за Борисов. Министри, които всеки средноинтелитентен човек, следящ родната политика от медиите, би уволнил веднага, ако е на мястото на премиера, останаха като "студен резерв" за втората цедка.
Втората бойна група се оглавява от неземния сладур Данаил Кирилов, който в последните часове преди ремонта на кабинета предвидливо изтъкна, че спазва забраната на премиера да пише във Фейсбук. Ние не обитаваме авторитарна държава, нали?
Вечно киселият по някакви негови си причини културен министър Боил Банов е следващият от втората цедка. Като потенциален кандидат в тарантиновската група можем да включим и министъра на образованието Вълчев, особено, ако по някаква причина, най-вероятно обвързана с коронавируса, стане гаф в началото на учебната година. Както знаем, вече бе решено тя да стартира като присъствена, наесен спецовете очакват нов пик на епидемията.
Позитиви биха бликнали поне на първо време и от евентуално отстраняване на спортния министър Красен Кралев. Скоро започва новото първенство по футбол, а за малкото доиграни кръгове пред публика от последния шампионат няколко отбора станаха огнища на коронавирус. А допуснатите на трибуните фенове пръснаха заразата из цялата страна. Никой не знае какво предстои по тази тема, но оставка на Кралев може да бъде поискана по всяко верме на денонощието заради тоталното отсъствие на спортни успехи. За съжаление химнът ни звучи по-често на Нова година, отколкото след международни спортни събития.
Към министрите от втората група за уволнение можем да добавим също приятелката на Гинка Върбакова Теменужка Петкова, "отнела" студения резерв от Доган благодарение на изтичащия му договор. Към дамата с тъжни очи на ранена кошута можем да прикрепим и вечно учудената земеделска министърка Десислава Танева, напомнаща така трогателно на Елочка Шчукина от "Дванадесетте стола".
Ще завършим прегледа на кандидатите от втората бойна група на Борисов с екоминистъра Емил Димитров. Той сам си каза, че никой не иска да работи при него, защото ще го арестуват. Така че това е огромен коз пред премиера, ако държи да обоснове решението си за евентуална раздяла с Ревизоро. Просто трябва да го арестуват за нещо. Щом Нено Димов може да е виновен за водния режим в Перник, защо пък Ревизоро да не опита да изнесе кутия с кламери или телбод от канцеларията си.
Тук е времето да уточним, че втора цедка ще има, само ако правителството оцелее до есента, а протестите продължат. На този етап Борисов се надява, че протестиращите в София ще изпуснат парата, а след това и тези в другите големи градове ще приберат плакатите и свирките в раклата. Ако положението обаче остане "сон шон жмо", някъде най-късно към Архангеловден ще имаме нова вълна на оставки. Които да осигурят безценните за премиера няколко месеца толеранс до края на пустия исторически трети мандат.