Протестите срещу властта започнаха преди всичко като морална реакция на всичко долно и гнусно, което фигурите на министър-председателя и главния прокурор въплъщават в очите на хората. Протестиращите настояват за върховенство на закона, изкореняване на корупционните и откровено грабителски схеми, които са оплели в паяжината си целия ни живот. Искането на оставки тук и сега е обосновано от дълбокото вътрешно убеждение на все повече българи, че „повече така не може“. Това убеждение е много по-силно от дребните кръчмарски сметки, кой колко гласове ще вземе на евентуални предсрочни избори през есента или на редовни избори напролет.
Моралните основания за нетърпеливостта и нетърпимостта на хората са достатъчно убедителни, но към тях всеки нов ден прибавя и все повече икономически аргументи. Последните социално-икономически мерки на правителството за справяне с кризата не са нищо повече от откровен опит за „подкупване“ на големи групи гласоподаватели с пари от бюджета, значи с нашите общи пари. Ако се разгледат детайлно, ще се види, че парите по всички тези мерки ще потънат като кана вода в пясъка на Сахара, без да окажат какъвто и да е траен ефект. На тези, които сега се радват, че ще ги получат, да напомним, че това са последните „мазнинки“, според просташкия жаргон на премиера. След това, по неговите думи, идва ред на тегленето на заеми. Парите от тези заеми също ще изчезнат без следа, ако той и приближените му ги раздават по същата порочна схема. След това ще дойде ред и на обещаните милиарди от Европейския съюз.
От много години се занимавам с недвижими имоти и съм се нагледал на примери как изтеглен с най-добри намерения ипотечен заем се превръща в лош кредит. При изпадане в затруднение за плащане много длъжници се самозаблуждават, че проблемите са временни, че нещата скоро ще се оправят от само себе си. Вместо да продадат веднага ипотекирания имот на най-добра цена, да върнат парите на банката и да остане нещо и за тях, те продължават да затъват все по-дълбоко до момента, когато имотът стигне до публична продан от съдия-изпълнител. След него банката прибира всичките пари, а много често длъжникът остава да ѝ дължи и още. От многото ми разговори с такива длъжници съм видял, че илюзиите, подхранвани от емоциите, заглушават гласа на разума и водят до провал.
Финансите на държавата не се различават много от финансите на индивида. При тях е още по-важно гласът на разума да надделява над илюзиите. Ръководният елит на страната трябва да погледне истината в очите и да ни я каже откровено. А тя е, че новата реалност не е бъдеща заплаха. Ние вече живеем в нея. През пролетта се заблуждавахме, че като отменим извънредното положение и животът ще се върне веднага към предишния си ритъм, потоците туристи ще запъплят отново у нас и в чужбина, транспортът ще литне на пълни обороти. Новините всекидневно ни убеждават, че животът се променя трайно. Има бизнеси, при които свиването е трайно, а не мимолетно. Всякакви схеми за раздаване на пари с цел поддържане на изкуствена заетост само отлагат вземането на болезнени решения и ги правят още по-тежки за засегнатите.
Държавата трябва да спре незабавно с пълненето на кацата без дъно. Ограничените ресурси трябва да се насочат към насърчаване на новите, перспективни бизнеси, които могат да издърпат икономиката напред, да направят по-кратко и по-малко болезнено за обществото преминаването през кризата. Трябва да се мотивират и подпомогнат освободените от най-засегнатите сектори да се преквалифицират и да започнат нова работа или нов бизнес в откриващите се пазарни ниши.
Правителството на Бойко Борисов няма да направи това. От него можем да очакваме само нови лъжи и ново разхищаване на оскъдните вече обществени средства. Трябва да се отървем час по-скоро от него и да изберем нов парламент, който да се опита да излъчи компетентно и отговорно правителство. Нуждаем се от правителство, което няма да обещава да раздава на всички по малко, докато има, а ще направи реалистична програма за развитие на страната в новите условия. Всяко забавяне ни доближава до момента, когато морално-политическата трагедия ще се превърне в икономическа.
Един мой приятел в продължение на години влагаше сърце и пари в разработването на заведение, което се превърна в любимото ни място за срещи и купони. Затвори го през март веднъж завинаги. Тежко му беше и на душата, и на кесията, но реши, че ако не го направи веднага, после ще му бъде още по-тежко. Освободи енергията си за да поеме към нови хоризонти. Убеден съм, че и след време ще е доволен от болезненото решение, което взе.
Същото решение трябва да вземем всички ние като общество. То започва с премахването на Борисов и компания от политическата сцена.