60 интелектуалци написаха отворено писмо до канцлерката Меркел, за да изразят тревогата си от това, че критиките срещу Израел твърде прибързано се дамгосват като антисемитски. Това разпали дискусия по един парлив въпрос.
През ноември почетен член на Германския синдикален съюз написа във Фейсбук, че “ционистката терористична държава” Израел прогонва населението от палестинските територии, нарушавайки международното право, „за да могат еврейските господари да развиват там земеделието си". В послеслов той бе добавил, че позицията му не е антисемитска, но впоследствие се оказа принуден да се откаже от поста си в организацията.
Тази публикация в социалните мрежи демонстрира ясно кога критиката срещу Израел преминава в антисемитизъм – когато Израел се демонизира и представя като единствен виновник за конфликтите в Близкия изток. Често обаче упреците към израелското правителство нямат нищо общо с антисемитизма.
Така се потиска легитимна критика
В отворено писмо до германската канцлерка Ангела Меркел общо 60 германски и израелски учени изразяват загрижеността си от “инфлационната, фактически необоснована и незаконосъобразна употреба на термина антисемитизъм”, която цели “потискане на легитимната критика срещу политиката, водена от израелското правителство”. И това не е първото писмо, изразяващо подобни тревоги.
Поради националсоциалистическото минало на Германия на обвиненията в антисемитизъм се гледа изключително сериозно. Съответно остър е и дебатът по темата. Предимно еврейски организации и отделни лица твърдят, че изразените критики към Израел често са значително по- остри от онези, които се отправят към други държави.
Авторите на отвореното писмо пък твърдят, че обвиненията в антисемитизъм често са повлияни от действията на самия Израел. Подписалите писмото обвиняват например пълномощника на Федералното правителство за борбата срещу антисемитизма Феликс Клайн, че подкрепя "дяснопопулистки гласове от Израел". В контра писмо до Меркел редица еврейски организации изразиха подкрепата си за Клайн. Те му благодарят за последователната борба срещу всички форми на антисемитизма.
Кога критиката към Израел е антисемитска?
Според дефиницията на организацията „Международен алианс за възпоменание на Холокоста“ (IHRA), антисемитизъм е налице, когато едно изказване демонизира държавата Израел, отказва да признае правото ѝ на съществуване или прилага спрямо нея двоен стандарт.
Историкът и изследовател на антисемитизма Волфганг Бенц, който е подписал отвореното писмо, вярва, че основната опасност за разпространението на антисемитизъм идва от крайното дясно. Еврейски организации обаче от години алармират за нарастване на антисемитизма в левите среди и измежду мюсюлманите. При тях по-скоро става въпрос за антиционизъм – т.е. за желанието да бъде унищожена еврейската държава.
Колко противоречива е темата показва ясно полемиката около движението “Бойкот, изтегляне на инвестициите и санкции” (БДС). Това движение пледира за световен бойкот на израелските стоки и културни изяви, с цел „Израел да бъде принуден да прекрати окупацията и колонизирането на всички арабски земи".
Антисемитизъм и антиционизъм
Миналата година германският Бундестаг определи целите на движението, като отчасти антисемитски. Историкът Бенц не е съгласен с това решение. Неговият колега Михаел Волфзон обаче е на друго мнение. Той смята, че въпросното движение не бива да се подценява и е убеден, че идеите на БДС в крайна сметка целят унищожаването на Израел.
БДС защитава и правото на връщане на всички палестински бежанци, които са били изселени или са избягали от родните си места след 1948 година, когато е създадена държавата Израел. Става дума за около пет милиона души. Много евреи се страхуват, че подобно право на практика би заличило еврейската държава с нейните едва девет милиона жители. Затова редица еврейски организации обвиняват БДС в антиционистки тенденции.