Три десетилетия заблуда на американския елит

Днес Америка се сблъсква с потенциално важен за бъдещото си съществуване проблем за националната си сигурност. Два противника – Русия и Китай - оспорват нейното първенство след Студената война. Каква е причината? В продължение на тридесет години страната е управлявана от елит от корпорации, медии и политици, които не успяват да разберат непреходните истини за политиката на тази свръхдържава. Вместо да внесе точни корекции в нашата стратегия след разпада на СССР през 1990 година, нашата интелигенция без да се колебае се обърна към идеологически баналности, измислени главно в аналитични центрове и университети. Те говориха за „край на историята, наш „еднополярен момент“ и неизбежен триумф на т.нар. международен либерален ред по целия свят. Никога досега стремежът към създаване на империя не се е основавал на такава въпиюща неспособност да се пресметне балансът на силите и да се вземат уроци от историята, пише Андрю Мич, декан на Колежа за международни изследвания към Европейския център „Джордж Маршал“ в материал за списание The American Interest, предаден от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Как стигнахме до тук? Казано по-просто, нашата политическа класа не беше в състояние да разбере защо САЩ победиха Съветския съюз. Ние спечелихме не заради силата на либералните идеи, въпреки че те бяха важен допълнителен инструмент на американската външна политика и политиката на сигурност срещу СССР, а защото през 1947 г., когато Студената война започна в пълна степен, страната ни притежаваше значителна производствена база, световна резервна валута, най-големите златни резерви, половината от световния БВП, военноморски флот, по-голям от флота на всички останали държави, взети заедно, нарастващо население, бързо разрастваща се средна класа и монопол върху ядрените оръжия.

Всъщност по време на Студената война между Съединените щати и Съветския съюз, който временно се съюзи с комунистически Китай, балансът в света започна да се променя леко. Икономиките на разкъсаните от войната Европа и Азия се възстановяваха, а относителното положение на силата на САЩ никога повече не се доближи до нивата от 1947 г. Въпреки това, по отношение на индексите на мощност от тази епоха, Америка имаше безпрецедентно предимство пред своя противник в областта на технологиите, науката и развитието, производството и общото благосъстояние.

Говорейки за богатство и свобода, малко от поробените нации от Източна Европа поставиха под въпрос предимството на американския свободен пазарен капитализъм и на Запада по този въпрос. Те бяха окупирани от Червената армия и принудени да подпишат Варшавския договор срещу Америка и Запада, на които се възхищаваха. Това ги принуди да изричат комунистически лозунги. Ние обаче спечелихме до голяма степен, защото твърдата сила на САЩ беше подкрепена от нашата ненадмината производствена база и съоръжения за научни изследвания и разработки.

Не успяхме да разберем, че Съветският съюз се разпадна не защото либералните демократични идеали победиха принципите на комунизма. Малко хора казаха по това време, че победата ни се основаваше на неспособността на врага да се сравнява с нашата производствена база и пионерните изследвания на нашите университети и лаборатории, особено когато започнахме да навлизаме в дигиталната ера. Малцина твърдяха, че отсега нататък свята отговорност на правителството е да съхранява и защитава преимуществата, създадени от поколенията. Нашата интелигенция възприе разпадането на Съветския съюз преди всичко като идеологически триумф.

Причудливо повтаряйки болшевишките приказки за универсалността на марксистката догма, след 1990 година американските елити бяха уверени, че е започнала нова епоха на глобализма, а уникалната история на Америка и нейните политически традиции първо ще станат всеобщи, а след това ще се разтворят в нов световен ред. На конференции на мозъчни тръстове, конвенции за политически науки и все повече и повече в правителството и Конгреса нашите елити се поддават на изкушението да разглеждат 1990 г. не като края на дългогодишна борба с мрака, спечелена чрез индустриални бази и военни съюзи, а като кулминацията на неумолимия ход към изпълнение на голямо глобално обещание. Тезата на Франсис Фукуяма е приравнена на вече отхвърления теологичен дискурс на комунистите. Само че този път тя е построена от либерални клишета, а не на базата на марксисткия канон.

Докато утопичната интелигенция на Източното крайбрежие се оформяше в аналитични центрове, правителствени сгради и корпоративни офиси, тя имаше съюзник в дигиталната аристокрация на Източното крайбрежие. Корпоративните изпълнителни директори, банкери и финансови мениджъри копнеят за глобална експанзия, където софтуерът и парите ще вървят ръка за ръка. През това време важните производствено-пазарни вериги на Америка се преместваха в чужбина все по-бързо и по-бързо всяка година и никой в правителството или бизнеса не обръщаше внимание.

В този нов свят компютърните центрове, многонационалните банки и компании породиха нова глобална аристокрация на корпорациите, американски елит, който фактически е глобален. Смяташе се, че процъфтяването му може безкрайно да бъде захранвано безкрайно от труда на китайците. Границите трябваше да станат не просто прозрачни, а да изчезнат напълно. Стотици хиляди китайски студенти щяха да учат в нашите университети, докато повечето ни „старейшини“ се крият в бордовете на директорите на компании в чужбина и притежават богатството на разбойнически барони от XIX век.

Исторически, опитите да се подчинят елити идват преди опитите да се подчини държава. Китайските комунистически лидери изглежда са научили афоризмите на Британската империя: „Ние не управляваме Египет, ние управляваме египтяните, които управляват Египет“. Огромният приток на китайски пари в американската икономика и все по-нарастващите инвестиции в икономиката на Запада намират отражение в непрекъсната серия от операции за придобиване на влияние. Те се осъществяват не само чрез дейността на Института Конфуций, но и в нашите мозъчни тръстове, корпорации и медии. Китайските пари ще отидат за поръчки за изследвания в нашите най-добри изследователски центрове.

Договорите ще задължат американските учени да предадат своите открития на своите китайски колеги и да се въздържат от критикуване на китайските политики. През последните шест години 115 наши колеги и университети са получили милиарди долари от Китай в парични подаръци и поръчки за изследвания. Корпорациите все още носят американски имена, но активно се застъпват за запазване на статуквото много преди да стане ясно, че САЩ могат да станат васална държава на Китай. Това прави последните тридесет години глобализация безпрецедентен период в историята. Ние лично дарихме диамантите на американската технология и индустрия на комунистически Китай, като същевременно безкрайно преподавахме на учени и инженери (през последната година от около един милион чуждестранни студенти в колежи и университети в Съединените щати, 370 хиляди са китайци и учат главно по инженерни програми).

Въпреки това почти никой в мозъчните тръстове и корпоративни съвети на директорите не обърна внимание на това. Вместо това те осъдиха наказателните мерки на нашия данъчен кодекс и настояха, че обременителните регулации не оставят на американските компании избор, освен да преместят веригите за производство и доставка в Китай.

Суперсилите често губят позицията си в света, когато загубят в глобалната война за системна трансформация. Голям триумф обаче рядко носи със себе си семената на крах на държавата. В ретроспекция разбирате, че това е била съдбата на САЩ след безусловната победа в Студената война. След като Америка започна да се превръща в това, което е - може би най-голямата империя в човешката история, сливането на сляпа идеологическа увереност и неограничената свобода на елитите да правят, както пожелаят, пускат в ход процес, който три десетилетия по-късно не само ограничава господството на САЩ в света, но и унищожава националното ни единство.

Някои могат да си мислят, че частично европейската в своето наследство и история Русия може поне да се замисли над идеята да последва примера на САЩ и да приеме някакъв вариант на западната либерална демокрация. Но идеята, че комунистически Китай, със своята абсолютно различна цивилизация и хилядолетна история може за кратко време да се превърне в нещо, което дори малко да наподобява либерална демократична държава, граничи с безумието. Това, че това предположение получи подкрепа, показва доколко силно регионалните изследвания в нашите университети са отстъпили мястото си на статистиката и количествените методи. Дипломиращите се анализатори нямат идея дори за основите на анализа на държава.

Процесите, на които днес сме свидетели както в нашите градове, така и по света, не са просто съвпадение. Напротив, те са доказателство за дълбоки структурни промени в Съединените щати и в глобалното разпределение на властта, провокирани от десетилетия на погрешни икономически стратегии, стратегии за сигурност и външна политика, основани на поразително погрешно тълкуван край на Студената война. Време е да настояваме онези, които са извършили тази стратегическа грешка, да я признаят и поне с привидност на смирение да върнат традиционния американски прагматизъм и патриотична лоялност към нашата нация, вътрешна и външна политика.