Любомир Кючуков е магистър по право, адвокатски сътрудник, правен консултант към „Слово 111“, писател и колумнист. Решихме да следваме идеята за "рестарт" и да дадем думата на този млад юрист, който желае да подчертае, че е необременен от политическа принадлежност.
„Бойко Борисов не прави някаква страшна революция с подаването на оставката си при решение за свикване на Велико народно събрание. Това е конституционният ред. Подаването на оставка е логично конституционно продължение на това, че Обикновеното народно събрание се разпуска“, каза Любомир Кючуков пред ФАКТИ.
Той допълни още, че „Великото народно събрание е орган на учредителната власт. Може да приеме нова Конституция и да направи изменения в настоящата. Обикновеното народно събрание, Министерският съвет и всички други власти, които учредителната власт учредява, са учредени власти. Когато учредителната власт поеме кормилото, всички учредени власти съответно губят правомощията си за сметка на учредителната, защото най-голям израз на държавния суверенитет е да се свика Велико народно събрание и то управлява държавата за периода, за който е свикано“.
Любомир Кючуков казва, че подаването на оставка от страна на Бойко Борисов при вземането на решение за свикване на Велико народно събрание „не е кой знае колко благородно действие на Борисов, а логичната последица от свикването на Велико народно събрание“.
На въпроса дали протестира Любомир отговаря със „сложно е“ и допълва: „Преди време имах критика към протестиращите относно искането на оставка от правителството. Протестиращите искат неща, които трябва да се направят, искат и неща, с които не съм съгласен. Аз искам оставката на Гешев и не подкрепям Борисов. Защо обаче да искат оставка на правителството, когато ние имаме готово Обикновено народно събрание, което може да свика Велико народно събрание и пак да се стигне до оставка на правителството, без да се трошат едни пари и усилия и да се губи време по служебно правителство?
Подкрепям това, че трябва да се направи генерална държавна промяна с нова Конституция или чрез промени в действащата Конституция. Имам обаче свои разбирания какво трябва да бъде променено.
Например това, че искат два съвета – един Съвет на прокурорите и друг Съвет на съдиите, за мен не е промяна, защото в момента в действащия Висш съдебен съвет има Прокурорска колегия и Съдийска колегия. Единственото нещо, което ще се промени в случая е онова, заради което Христо Иванов през 2015 година подаде оставка. Тогава той искаше да има 7 съдии, избирани от Съдийската колегия и 6 съдии, избирани от Народното събрание. Той подаде оставка, защото сметна, че Конституционната реформа не беше проведена правилно. Сега Борисов иска съдиите да се избират по този начин – това е единственото, което мога да нарека позитивно в исканията на ГЕРБ.
Личното ми мнение е, че изобщо не трябва да има членове на Висшия съдебен съвет или на друг съвет, избрани от Народното събрание. Това означава смесване на законодателна и съдебна власт“.
Относно останалите предложения на ГЕРБ за промени в Конституцията, Любомир Кючуков казва: „Намаляването на депутатите от 240 на 120 би било адекватно единствено ако заедно с намаляването на броя на депутатите, бъде въведена и мандатност на народните представители. Ако може да имаш професия "депутат" и 25 години да си в Парламента, няма значение дали са 240 или 120, тези хора пак ще са в първите места на пропорционалните листи на партиите. Реално отново тези депутати ще са депутати от съответната партия, колкото и да са местата в Народното събрание, просто ГЕРБ няма да има 80 места, ще има 40. Борисов и всички негови пак ще са във властта.
Чрез въвеждане на мандатност всички, които са били депутати повече от два мандата, ще бъдат изметени от Народното събрание, защото няма да имат конституционното право да са там. Така ще дойдат нови лица. От същите партии, да, но такива, които са по-млади, на които се дава възможност.
Според мен, учестяването на докладите на главния прокурор по никакъв начин не променя неговите правомощия. Ако искат да ограничат властта на главния прокурор, трябва да променят неговите правомощия. За мен, по-скоро трябваше да се иска въвеждане на изисквания за избор на главен прокурор, председател на ВКС и ВАС. Дори и да намалят мандата на Иван Гешев от 7 на 5 години и да го накарат да се отчита два пъти годишно в Парламента, а не веднъж, правомощията на Иван Гешев остават ненакърнени. Това не гарантира, че след 5 години няма да дойде нов Иван Гешев, който е протеже на сегашния Иван Гешев, ако все още нямаме изисквания за това как да се избира главният прокурор.
Аз мисля, че хората в момента протестират за това как беше избран Иван Гешев. Той беше избран като единствен кандидат и като протеже на Цацаров. След Иван Гешев ще дойде нов прокурор, който е протеже и на Гешев, и на Цацаров, и на Бойко. Без изисквания за избора на главен прокурор няма гаранция, че ситуацията с Гешев няма да се повтори след 5 години.
Промените в правомощията на правосъдния министър ги има, само защото хората направо се гаврят с Дани Кирилов. За мен, това е популистки ход, който цели да покаже, че ГЕРБ иска да направи нещо по повод на таргетираните от обществото фигури. Все едно ГЕРБ казват, че споменават тези фигури в предложенията за промени, за да може хората да си кажат, че такива като Дани Кирилов и като Иван Гешев повече няма да имат чак толкова голяма власт. Борисов направи същото нещо, когато поиска оставките на своите министри по-рано. Вижда, че тези хора попадат най-много под ударите на протестиращите като искания, затова ги споменава в своите искания, за да излезе, че той е добрият.
В действащата Конституция правосъдният министър няма кой знае каква роля. Той предлага бюджета на съдебната власт, участва в заседанията на ВСС без право на глас като просто ги председателства и реално аз не виждам кой знае какви промени по посока ограничаване на неговите правомощия.
Интересна е идеята за инспекторатите – да се направят два. Но ако се дели ВСС на две, логично е да са нужни два инспектората. Според мен, на инспектората трябва да се дадат повече правомощия – той да може да отменя незаконосъобразни актове на главния прокурор. В момента никой не контролира актовете на самия главен прокурор. Да, Конституционният съд прие, че срещу главния прокурор може да се образува производство и главният прокурор да не участва в разследването, което е логично, но това не означава, че актът на главния прокурор, с който той упражнява правомощията си, подлежи на контрол. Аз не бих направил инспекторати, а бих дал на инспекторатите реални правомощия, които да могат да ограничат правомощията на главния прокурор.
Институт за индивидуална конституционна жалба не е много добре юридически формулирано, но това, което си мисля, че Борисов се опитва да каже е, че гражданите или инициатива от граждани ще могат да сезират Конституционния съд, да подадат конституционна жалба. В момента има ограничен кръг от правни субекти, които могат да сезират Конституционния съд“.
„Така поставени исканията за промени в Конституцията не носят кой знае колко ново. Да, Борисов използва в изявлението си изрази като „рестарт на държавата“, но не прави кой знае какви промени. Обявява сензационно, че ще се оттегли от поста на министър председател, но той трябва да се оттегли така или иначе, ако се свика Велико народно събрание“, е заключението на младия юрист.