Главният прокурор Иван Гешев опита да пробута на срещата с подчинените си служители тезата, че е атакуван заради чутовните си успехи в борбата с мафията и битовата престъпност. Написаното слово, обаче е на светлинни години от реалността.
Защото хората, които излязоха на площадите, за да скандират „Гешев е позор“ искат само едно – законът да важи за всички. Обвинител №1 кратко декларира: „няма да допуснем двойни стандарти“. Айде, бе! Реалността показва съвсем друго-триумф на мафията. Груба грешка би била Гешев да омаловажава толкова осезаемо силата на спомените ни.
Защото още е пред очите ни ехидната му физиономия, когато журналистите го попитаха за разследването около скандалните разкрития в „Осемте джуджета“. Същото изражение виждаме и на въпросите, свързани с разкритията за корупция с участието на бившия финансов министър Владислав Горанов. Не по-различно е поведението на Гешев относно записите на премиера Бойко Борисов, които освен всичко друго сринаха със земята институционалните устои на държавата в лицето на председателя на парламента, президента и самия премиерски пост. Толко хард порно надали някой е виждал в едно управление на държава, камо ли европейска.
Аналогична е и ситуацията с кюлчетата злато и пачките с пари, натъпкани в чекмеджетата в премиерската спалня. Пълен игнор, сякаш нищо не се е случило. Десетки са примерите за това как прокуратурата отдавна робува на правилото: „За едни може, за други не“. Повече от очевидно е, че законите не важат за хората от задкулисието. Нещо повече, създаде се порочна практика държавното обвинение да ги избелва. Така депутатът Делян Пеевски, например се прероди в един от най-„чистите“ бизнесмени. А димките на Гешев, че видите ли хванали този или онзи министър могат да разплачат само хлапетата от детската градина.
За малко по-големите отдавна е ясно, че бушоните са горят, когато веригата трябва да се прекъсне, за да не се батиса цялата. В същото време опонентите на управляващите се гърчат по правилата на диктата. Арести и затвори за тях се искат до дупка. Без значение дали срещу уличените изобщо са събрани доказателства или както най-често става някой „наш човек“ взел, че написал под диктовка анонимен компромат, разбирай сигнал. Случващото се по нашите земи съвпада едно към едно със това, което виждаме на Изток от нас. Точно заради това, докато прокуратурата не докаже с действия, че правилата и законите важат за всички, включително за Борисов, Пеевски, Доган, Горанов и още много други, най-логичният въпрос към Иван Гешев ще си остане: „Как е времето в Москва?“.