Путин, Тръмп и сие: как се имитира сила

Политици, които са си повярвали, че са велики и незаменими, лесно започват да изглеждат безпомощни и смешни - защото се опитват да прикрият своята паника чрез "магия". Примери за това напоследък има достатъчно.

Има политици които, когато се окажат на върха на властта, започват да се мислят за някакви езически богове или поне – полубогове. Това издава слабост на ума и немощ на характера. Затова такива политици, когато се окажат в проблемна ситуация, продължават с езическото си поведение, но вече не в качеството си на богове, а на шамани. Без да са прочели каквото и да е било по сериозната инак тема „магия“, се опитват да се измъкнат от някоя заливаща ги криза с прилагането на най-елементарни детински форми на заклинателна или имитационна магия. Все едно да чуеш соло на Ерик Клептън и, за пръв път хващайки електрическа китара, да се опитваш да подхванеш солото на „Лейла“. Отстрани винаги изглежда и смешно, и жалко.

Имитационна магия – това е, когато въпреки заливащата те криза продължаваш да имитираш обичайното си всекидневие. Ходиш си на работа в министерския кабинет, возиш се на служебната кола, а секретарката ти прави онова кафе, което е само за теб. Целта на тази магия е да пресрещнеш кризата с обичайната своя рутина. И тя, кризата, да се обърка и да те остави на мира.

Заклинателна магия – това е, когато започнеш да отблъскваш залялата те криза със заклинания, че нея я няма и че всичко ти е супер наред.

Когато тронът започне да се клати

С такива неща се занимават авторитарните типове из различни краища на света, чиито тронове силно се клатят и отиват към разпадане. Винаги е било така и – очевидно – винаги ще бъде. Да вземем комунистическите режими в Европа. След потресението от бунта на чехите през 1968 година всички комунистически партии от Прага до Москва се втурнаха да правят заклинателна магия. Вкараха в своите конституции положението, че комунистите винаги са на власт. Българите, явно най-уплашени по онова време, вкараха това положение в челото на Конституцията, като Член 1.

След като този номер не сработи и комунистическите икономики започнаха да се разпадат, комунистите минаха към имитационни магии. Като гъби след дъжд започнаха да никнат мраморни градски площади, псевдо-мраморни сгради на местни партийни комитети, както и ръбести мраморни статуи и паметници. Идеята тук беше очевидна: заливането на всичко с мрамор да внуши чувството за вечност и непоклатимост на властта. Из цяла България можете да видите как днес се разпадат псевдо-мраморните сгради и как в десетки китни градчета, преди радващи се на „гълъби и зелен площад“, сега грознеят кубистични площади, където човек се препъва в начупени мраморни плочки.

Безсилието на подобни магически упражнения беше особено ясно видимо при разгрома на иракската армия през 2003 година. В станал легендарен репортаж иракски министър, стоящ на багдадски площад, обясняваше как американците нямат никакъв шанс да пробият „стоманения обръч“ около столицата, камо ли – да я превземат. Още рекъл – неизрекъл, зад гърба му профуча пред камерата американски танк "Еймбрамс". Заклинателната магия си е заклинателна магия, но танк "Ейбрамс" е 70 тона.

Руските заклинания

Ръководство на Русия дава доста ярки и все по-чести примери в същата посока. Основно руско заклинание е, че Русия не е нападала Украйна. Още в първите седмици на войната външният министър Лавров каза на международен форум: „Русия не е нахлувала в Украйна“. Тия дни руският патриарх Кирил, също известен като полковник Гундяев от КГБ, тържествено изрече: „Русия никого и никога не е нападала“. А оня ден руската външна говорителка Захарова се взриви срещу Миа Санду, президентката на Молдова: Каква руска агресия? Къде видя руска агресия? И заключи: "Бих искала да питам Мая Санду: всичко наред ли е с главата ѝ?". Същата тази Захарова два дни преди нахлуването на руската армия на украинска земя съобщи, че човек трябва да не е наред в главата, ако вярва, че Русия ще нападне Украйна.

Целта на тези заклинания, разбира се, е руският народ да бъде убеден, че не води колониална война на чужда територия, а че по някакъв начин е поставен в положение да се защитава. Дълго време основното заклинание бе, че в тази война Русия се защитава от НАТО. Но дойде моментът, в който в руската армия постъпват по-малко хора, отколкото биват избивани на бойното поле. Затова тия дни посланието бе променено.

"Под старите флагове на нацизма и реваншизма се създава общоевропейска група за нападение срещу Русия - като вече се мисли не само за хибридни методи, но и за физическо нападение. А начело на тази група е поставен не Хитлер, а Володимир Олександрович Зеленски със своите нацистки лозунги" – рече същият този Лавров, който отричаше Русия да е нахлула в Украйна.

Целта на това ново заклинание е ясна: след като клеветата срещу НАТО не доведе до желания прилив към руските въоръжени сили, сега Лавров се опитва да убеди руснаците, че са поставени в положението от 1941 година – да се отбраняват с всички сили срещу нацисти. Надеждата е, че ще сработят рефлексите на руснаците за влизане в тотална война: всички на фронта, а онези, които са останали отзад, да плетат чорапи за войниците, както неотдавна изиска Путин от своето население.

Имитации на сила

Докато говорителите на Путин бродят из дебрите на заклинанията – и все по-често просто кълнат по махленски – самият върховен е с една обиколка напред. На 9 май той пробва имитационна магия – да имитира несъкрушима военна мощ с парада на победата. Само че страхът от появата на украински дронове го принуди да не вади на показ никаква страховита военна техника, а и да "смачка" самия парад до има-няма 46 минути.

Имитацията не се получи и Путин мина към заклинания: имал бил поредната „безаналогова“ страховита ракета, която можела да порази цел на 35 000 километра – т.е. изстреляна в посока САЩ, тази ракета да обиколи Земята и да удари Новосибирск. Целта на това заклинание бе Западът да се уплаши от тази (поредна) имагинерна опасност и да насили Украйна да даде на Русия онова, което тя не може да вземе с военни средства – Донецка и Луганска области.

После Путин имитира ядрени учения с Беларус и намекна, че от тази страна може да започне нова война в посока Украйна или балтийските държави. Но от НАТО откровено скръцнаха със зъби на беларуския тартор Лукашенко и той, верен на своята страхлива природа, млъкна по тези теми, след като седмици наред предупреждаваше своето население да се готви за война.

Заклинателната магия не сработи. Вместо Путин да мине към кълнене, както правят негови подчинени, засега той го удря на молба. Отпървом помоли Тръмп да накара Зеленски да не му напада парада в Москва. После отиде до Пекин да се моли за втора тръба газ към Китай. Получи му се само молбата към Тръмп, оформена от Зеленски в Указ, „разрешаващ“ провеждането на парада в руската столица. От Китай Путин се завърна с празни ръце. И го удари на молба към самите украинци. Помоли военнослужещите да не изпълняват заповедите на своите командири. Дори не ги заплаши, както би направил някой като Лавров, изоставащ с материала.

Заклинанията на Тръмп

Тронът на Тръмп, макар и по-малко от този на Путин, все пак вече се клати. Разбираме това от неговите опити за заклинателна магия, като например почти всекидневните му заклинания, че мирното споразумение с Иран е почти готово, следователно Ормузкият проход е почти отворен за корабоплаване и следователно цените на горивата в бензиностанциите са почти главоломно паднали. Имайки предвид бунта, който тия дни републиканските (му) депутати вдигнаха против него в Конгреса, следва да очакваме и Тръмп да мине по кривата заклинание-имитация-молба; кълненето той си го умее от край време.

Проблемът на всички тези хора е, че отстрани техните опити за прилагане на магии изглеждат точно това, което са: признаци на паника и на безпомощност. А когато един авторитарен държавник започне да изглежда безпомощен, около него започват да обикалят всякакви акули - както вътре, така и на международната арена. Следва първа захапка, кръв във водата и светкавично разпарчетосване на съответния вожд, а понякога – дори на изградената от него вождистка система.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.