Кървавото нападение срещу "Шарли Ебдо“ през 2015-а сложи началото на серия от ислямистки мотивирани убийства във Франция, които промениха страната. Сега предстои по тях да се произнесе съдът.
Пророкът скърби за жертвите – посланието от заглавната страница на първото издание след кървавия атентат срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли Ебдо" през януари 2015. На него Мохамед държи в ръка табелка с надпис "Je suis Charlie“ (Ние сме Шарли), а от очите му капят сълзи. "Всичко е простено“, пишат още с черни букви от редакцията.
Звучи като слагане на точка по темата, но не е. Както за оцелелите, които продължават да осмислят събитията, така и – в още по-голяма степен - за френското правосъдие. Пред специален съд от днес започва делото срещу 13 предполагаеми съучастници в атаките. За началото на процеса известната карикатура на Мохамед беше препечатана в извънредно издание на сатиричното списание.
„Заради една карикатура на Мохамед"
Редакцията на „Шарли Ебдо“ отдавна е преместена в друга сграда, чието местонахождение се пази в тайна. Интервюта с издателя Лорен Сорисо, наричан „Рис“, са възможни само в присъствието на трима охранители.
Когато на седми януари 2015 двамата братя Шериф и Саид Куаши нахлуха в парижката редакция на „Шарли Ебдо“ и застреляха там 11 души, „Рис“ беше ранен в рамото. Още тогава той обяви, че повече няма да рисува карикатури на Мохамед. Пророкът бил окарикатуряван в името на принципа, че можеш да рисуваш всичко, което поискаш, уточни той.
Така и обаче не се намериха продължители на този принцип в годините след атентата. „Не искам една карикатура за Мохамед да ми попречи да виждам как децата ми се будят сутрин“ - така обоснова своята сдържаност по темата известният автор и хуморист Стефан Гийом по повод третата годишнина от нападението.
Еуфория, последвана от срив
А изглеждаше, че атентатът е превърнал цялата нация в защитничка на свободата на мненията и на изкуството. На 11 януари над 1,5 милиона души излязоха по улиците, за да засвидетелстват солидарността си с „Шарли Ебдо“ и да защитят свободата на словото. А повече от 40 държавни и правителствени ръководители се събраха в Париж – също за да кажат „Je suis Charlie“.
Но събуденият от атентата интерес на французите към оспорваното сатирично списание не продължи дълго. За няколко седмици броят на абонатите нарасна от 40 000 на 260 000, след което обаче тиражът бързо спадна до 35 000.
Зад масовата демонстрация от 11 януари 2015 стоеше не само желанието да бъде даден ясен знак за свобода на мненията, а и надеждата за единство и сплотеност на обществото.
„Аз не съм Шарли“
Но идеята за новото единство бързо се пропука. Особено големи бяха резервите срещу „Шарли Ебдо“ в парижките предградия. Над 200 ученици отказаха да се включат във възпоменанията за жертвите. Много от тях проявиха разбиране спрямо убийството на сатириците, взели на подбив пророка Мохамед.
Това, че политиците и до днес не са намерили рецепта срещу растящото разделение в обществото, показва и актуалният дебат по планирания „Закон срещу сепаратизма“. А най-видимата промяна в страната от атентатите насам е засиленото присъствие на силите за сигурност.
Една страна в извънредно положение
След координираната серия от нападения срещу парижката концертна зала „Батаклан“, както и срещу ресторанти и барове в столицата през ноември 2015 година, тогавашният президент Франсоа Оланд наложи извънредно положение. То позволи на следователите да обискират без съдебна заповед над 4 500 жилища. Твърди се, че по този начин са били предотвратени над 30 атентата в страната.
Извънредното положение остана в сила почти две години, преди да бъде отменено от президента Макрон през ноември 2017-а. Влезлият паралелно в сила нов антитерористичен закон обаче даде на силите за сигурност почти толкова големи правомощия, колкото по време на извънредното положение.
Той облекчава, освен всичко останало, подслушването и следенето на заподозрени и разрешава във всеки момент контрола на хора, багаж и автомобили в периметър от 20 км около граничните преходи, летищата, пристанищата и гарите. Армията пък и до днес поддържа в готовност няколко хиляди войници за поддържането на сигурността на обществените сгради, училищата, театрите и сградите на медиите, както и за патрулиране по гари, летища и пешеходни зони. Перманентната терористична опасност вече е част от делника на французите, които възприемат доста спокойно наложените им ограничения.
Но дали извършените нападения могат да се обяснят с радикалното салафистко тълкувание на исляма, или младежите от периферията на обществото са поискали така да покажат, че се отвръщат от Франция? Процесът срещу тринайсетимата предполагаеми съучастници в атаките може да даде някои от отговорите на тези въпроси.