Позволявам си да се намеся в коментарите, които повдигна тези дни прочутата "дива" по две причини. Като войник - трудовак, кореспондент на в.Трудово дело, аз успях да взема и да публикувам интервю от зараждащата се звезда на оперната сцена - Райна Кабаиванска.
Този "пробив" в средите на оперния елит, реализирах абсолютно сам, без каквото и да е ходатайство. В последствие, командният състав от който зависех, промени отношението си към мен.
Бяхме 1967 година. От тогава изгубих Райна от полезрението си, но изпитвах признателност и благодарност към нея. Голяма беше моята изненада, когато срещнах нейното име преди две години, не в музикалните рубрики, а в спора относно "Турското робство".
Според застаряващата певица, турското присъствие е било полезно на България, а за робство изобщо не можело да се говори. Според нея, турските окупатори били толерантни към българите. Доказателство за това бил факта, че сме останали християни.
С времето отлежалото вино или се подобрявава или изветрява. С хората изглежда е същото.