Георги Даскалов: Няма дъно - поругахме Райна Кабаиванска

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"
Пак да дам пример от един от любимите ми романи – „Земя за прицел“ на Свобода Бъчварова. Но времената сякаш са пак такива.

Елиезар Фархи е герой от романа, съдружник на Борис Скарлатов и Йосиф Карасулиев.

Солунски евреин. По законите на Царство България е задължен да носи жълта звезда. И я носи.

Звездата дава повод на патриотарстващи момчетии – ратници, отецпаисевци, да го бият на улицата, едва се спасява. Скарлатов го посреща в дома си, вбесен е и с горчивина казва – Вие, господин Фархи, сте направили за тази държава повече, отколкото всичките отцепаисиевци и ратници заедно.

И се разпорежда побойниците да бъдат наказани.

Сетих се за този епизод, като видях как се нахвърлиха протестърите и радевистите върху Райна Кабаиванска. Която просто каза, слушах интервюто, че президентът не се държи като президент. Което е вярно.

Такава помия се изля върху нея, че ми е мъчно, че се водя от един човешки вид с хулителите, не даже толкова, че и те са българи.

Госпожа Кабаиванска е направила повече за България, отколкото всички кресливи анонимници,

които сега се упражняват върху нея.
Запознах се с нея покрай бай Данчо Василев, първият главен редактор на „Демокрация“. Той издаваше, бавно и мъчително, когато намери пари, събраните съчинения на покойната си съпруга Блага Димитрова.

Райна Кабаиванска беше основен спонсор на начинанието.

Даваше пари, понеже знаеше какво представлява Блага Димитрова. И понеже имаше и има пари.
На колко българи е помогнала – с пари и понеже е наистина световна звезда, само тя и те знаят.

Опитвахме се да ѝ помагаме в усилията ѝ да води майсторски класове в България, да даде път и на други талантливи българи.

А сега радевистите ѝ викат, че ако не е изкукала, се е продала.

Спрете се, бе. Опомнете се.

Манол Глишев да коментира политиката в България е ОК, а Райна Кабаиванска – не?!
Няма дъно. Наистина.
P.S. Само сравнете двата образа. Нищо няма да кажа.