"Съчувствам на приятелите ми в България. Съчувствам на всички българи, защото те имат правото да живеят в нормална европейска държава", казва в интервю за ДВ проф. Улф Брунбауер, който добре познава България.
ДВ: Проф. Брунбауер, следите ли събитията в България? Какво мислите за протестите и за целите на демонстрантите?
Брунбауер: Да, следя случващото се в България - от професионален интерес, но и поради факта, че имам много приятели в България, на които съчувствам. Също както съчувствам на всички българи, защото те имат правото да живеят в нормална европейска държава, а не в най-бедната и може би най-корумпираната страна в ЕС. С исканията си за съдебна реформа, независимост на съда и сериозна борба срещу корупцията демонстрантите искат да изкоренят онова, от което произтичат всички български злини, а това е и мястото, което най-болезнено засяга правителството и свързаните с него олигарси. Смятам за правилно протестите да се концентрират върху тези искания и поради факта, че оттам произтичат и много други проблеми в България - например нарушенията в опазването на околната среда и неефективното използване на европейските милиарди. При това борбата за независимо правосъдие и срещу корупцията обединява хора с най-различни политически убеждения - както леви, така и десни. Това може да се превърне във фундамент за един нов политически консенсус. Днес такъв консенсус липсва сред политическата класа, но не и сред населението - голямото мнозинство е убедено, че нещата вече не бива да продължават така.
Интересен е въпросът защо протестите се случват точно сега и защо са толкова упорити и продължителни. България, но и други постсоциалистически държави очевидно достигнаха преломен момент, защото кризата с коронавируса постави под въпрос техния модел за развитие и растеж - хората вече не могат толкова лесно да емигрират, с което отпада един важен отдушник на недоволството. Освен това намаляват чуждестранните инвестиции, а туризмът е на практика полумъртъв. Остават само милиардите от Брюксел, които обаче подклаждат корупцията в България. Нужна е силна, функционираща държава с прозрачни механизми за контрол, за да се осуети потъването на европейски пари по тъмни канали. За съжаление обаче държавата в България не е такава. Но мисля, че на българите междувременно им дойде наистина до гуша постоянно да бъдат утешавани единствено с обещания. Залогът е голям, но аз съм оптимист, защото за българите демокрацията е много важна, те са европейци.
ДВ: Как немскоезичните медии интерпретират събитията в България? Дали обществеността в Германия е достатъчно и обективно информирана и смятате ли, че хората в Германия и в Европа се интересуват от България?
Брунбауер: Качествените немскоезични издания, като "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", "Нойе Цюрхер Цайтунг" или "Зюддойче Цайтунг", в момента предлагат относително много информация за България, а австрийският „Дер Щандарт“ така или иначе пише редовно за Югоизточна Европа. За съжаление обаче липсва траен интерес и затова виждаме, че на чуждестранните медии понякога им е трудно да различат кои са "добрите" и кои са "лошите". Да вземем за пример президента Радев, който заема позиция срещу една корумпирана власт, но в същото време е близък до една също толкова корумпирана партия и е смятан за много приятелски настроен към Русия. Подобни противоречия остават просто неотразени. Но най-много ме ядосва това, че германската обществена телевизия предлага толкова малко информация за България. А ми се струва, че много хора биха се интересували от събитията там. Мнозина познават страната, защото са били там на почивка, а и в Германия живеят много българи. Толкова по-важна е работата на Дойче Веле.
ДВ: В България се чуха твърдения, че публикациите за българския протест в чуждестранните медии били платени от български олигарси, а списание „Шпигел“ било зависимо от правителството в Берлин. Вашето мнение?
Брунбауер: Интересна теза... Тук или става дума за параноя, или въпросните хора очевидно смятат, че качествената чуждестранна журналистика функционира като повечето български медии. Подобни твърдения, естествено, са неверни, но те добре показват какъв нихилизъм поражда една корумпирана система. Когато не можеш убедително да защитиш истината пред обществеността, явно се налага да сееш съмнения, за да ти повярват, че всъщност няма никакви доказани факти.
На същата пропагандна стратегия успешно залагат Кремъл и Тръмп: твърдят, че всички медии, включително и най-добрите, всъщност служат на определени интереси. Българските правителствени представители ще направят добре, ако се погрижат за подобряването на медийната среда в България, която, както знаем, е на последно място в ЕС по този показател.
ДВ: В България все по-често се чува, че Брюксел и Берлин би трябвало по-силно да се ангажират в името на правовите принципи и борбата срещу корупцията, като изпратят съответните сигнали до премиера Борисов и неговото правителство. Споделяте ли тези очаквания?
Брунбауер: Да, споделям ги, но не съм оптимистично настроен. Българският министър-председател и неговата партия много ловко се настаниха в Европейската народна партия и си създадоха добри контакти, главно с Берлин. В международен план те демонстрират абсолютен синхрон. По важните въпроси на ЕС не се чува никаква българска позиция - човек би могъл да остане с впечатлението, че навън София прави това, което г-жа Меркел смята за правилно, като в замяна у дома те имат свободата да вършат каквото си искат. Иска ми се над София да бъде оказван по-силен натиск, пък било то и задкулисно.
ДВ: Проф. Брунбауер, през 2007 година бяхте силно критикуван в България заради един проект, свързан с паметта за Батак. Бихте ли участвали днес в подобен проект и какво мислите за днешния български национализъм?
Брунбауер: Да, бих участвал и днес. Който работи по осмислянето и изясняването на историята, не бива да се плаши от публични критики и дебати. Но днес бих подходил по-внимателно към темата. По онова време действително бях изненадан от мащаба на разразилия се дебат. Много хора в България си съставиха мнение, без изобщо да се запознаят с нашия проект.
Във всеки случай има достатъчно причини човек отново да се занимае с основите на българския национализъм и преди всичко с македонската мания на „Патриотите“. Интересното в случая е, че днешните националисти защитават позиции като тези на българските комунисти отпреди 50 години, а в същото време твърдят, че са антикомунисти.
За щастие националистическите партии в България не се представят особено добре на избори, но се опасявам, че актуалната криза и голямата несигурност сред хората могат да разкрият нов шанс пред някой умен националистически манипулатор. За щастие Каракачанов и неговите колеги изглеждат като анахронизъм с тяхната елементарна патриотическа пропаганда.