Около месец преди започването на протестите казах от телевизионния екран, че ББ вече не е премиер на страната и през есента ще се разбере от всички.
Казах това не защото имам лично отношение към този семпъл човек, а защото повечето от процесите в държавата се развиват извън публичното пространство. Това, разбира се, е естествена деформация и лоша среда за живеене, но на този етап от развитието ни и с тези публични фигури, друга форма е немислима. Впрочем, средата няма голямо значение ако видовете успяват да се приспособяват, но и това качество никак не се развива.
Ще свалим Борисов, за да се види от всички и разобличи като политическо и обществено зло и за стартиране на нов период за национални предизвикателства. Това ще се случи, но няма да реши проблемите ни, защото те имат различен от борисовия произход. Той е твърде незначителен феномен за съществените неща, които могат да променят качеството на живота в България. Някои кръгове се опитват да пришият цялото зло на отиващия на смърт, но това е нивото на балканската ни политика и неизбежна обществена драма.
Ще победим Борисов по начин, какъвто той самият не е сънувал, но ще се изправим лице в лице с борисовчетата, които за изминалите 20 години станаха милиони калинки, интегрирани в цялата държавна машина. Това е проблем.
Мисленето ни е проблем. Чипът.