Коментар на Александър Урумов във "Фейсбук"
Само за минути новината за папското одобрение на “гражданските съюзи между хомосексуалисти” снощи обиколи целия свят.
Тази глобална бързина не е случайна - тя е въпрос на внимателно предварително планиране. Когато си повече от 20 години в сферата на публичната комуникация - можеш да си убеден в това.
Общественото мнение се формира от първото внушение, както и личното мнение, впрочем, се формира от първото впечатление.
Какво беше първото внушение на новинарския лийд? Че папата е одобрил еднополовите “бракове” /в такова словосъчетание винаги ги слагам в кавички поради очевидния нонсенс/.
Какво точно е казал папата?
Че одобрява гражданските съюзи между хомосексуалисти /!/ и се е борил /!/ за това.
Известно е, че тази група отдавна драпа за узаконяване на онаследяването. Без никакво съмнение, тази стъпка е част от много по-големия план не само да се изравнят като права със семейството /от мъж и жена, друго няма/. Не само това, но и да доминират над семейството, да го маргинализират и да разрушат семейството. Не се съмнявайте в това.
Пред кого го е казал папата?
Пред екип, подготвящ документален филм за него от повече от година насам. Това значи откровено и близко общуване. Означава и пълен контрол върху новината - това в никакъв случай не е случайно изтървана фраза, това е внимателно обмислено и целенасочено действие.
Какви са последствията?
Юридически. Никакви преки последствия. Папата очевидно може да одобри “бракове” между еднополови - слагам в кавички думата бракове по обясними причини в този случай.
Гражданските съюзи обаче не са обект на действие на църквата и на папата - те са обект на светското законодателство.
Фактически. Несъмнени, огромни и - най-вероятно - непоправими щети в съзнанието на огромен брой католици по света.
Със своята необяснима и напълно неаргументирана в библейско-етичен план стъпка, без съмнение папата прави историческо отстъпление от Християнската позиция на любов към хората и НЕОДОБРЕНИЕ на греха и неговото институционализиране!
“И аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече”, казва Спасителят на жената, уловена в прелюбодеяние. Спасителят не ѝ казва - иди си и влез в граждански съюз с жена.
Едно е да проявиш милост към човека, друго е да го окуражиш да живее в мрак и грях.
Това е, което направи папата със своето изявление - папа Франциск окуражи тази група да живее в мрак и грях и весело да върви, заслепена, в най-страшната посока. Папа Франциск даде индулгенция на погиващите.
И тъй като е отдавна подозиран в отстъпление от ключови християнски доктрини и директни заповеди на Спасителя - с това свое изявление папата не само потвърди подозренията.
С това изявление Франциск даде основания на всички световни медии леко да “пипнат” думите му и да обявят подкрепата му за хомосексуалните “бракове”. Новинарски инстинкт при някои, огромно злорадство - при други.
Тази декларация на папата съвсем съзнателно вкарва внушението за одобрение на “браковете” между хомосексуалисти - защото е важно не само какво казваш, но е важно и какво разбират хората.
Един световен лидер е отговорен включително и за контекстуалното звучене на своите изявления. А в случая то е очевидно преднамерено.
Думите на папата изтикват Ватикана към ръба на морална пропаст.
Пропаст, в която може би някои в тези тъмни покои вече са паднали дълбоко, дълбоко...
Как трябва да се приема това?
Без особена изненада.
Ако имаше предатели и отстъпници в кръга на апостолите, буквално всекидневно живеещи с Христос, какво остава за други?
Изкушения винаги идват, но тежко на този, чрез когото идват изкушенията.
Надеждата и вярата ни винаги остават обърнати към Христос, а не към човеци.
Христос е Спасителят, а не папата.
Христос е Канарата, а не Ватикана.
Христос е Царят на Царете, а не който и да е световен лидер.