Думите на папата за гей-съюзите изтикват Ватикана към ръба на морална пропаст

Коментар на Александър Урумов във "Фейсбук"
Само за минути новината за папското одобрение на “гражданските съюзи между хомосексуалисти” снощи обиколи целия свят.

Тази глобална бързина не е случайна - тя е въпрос на внимателно предварително планиране. Когато си повече от 20 години в сферата на публичната комуникация - можеш да си убеден в това.
Общественото мнение се формира от първото внушение, както и личното мнение, впрочем, се формира от първото впечатление.

Какво беше първото внушение на новинарския лийд? Че папата е одобрил еднополовите “бракове” /в такова словосъчетание винаги ги слагам в кавички поради очевидния нонсенс/.
Какво точно е казал папата?
Че одобрява гражданските съюзи между хомосексуалисти /!/ и се е борил /!/ за това.

Известно е, че тази група отдавна драпа за узаконяване на онаследяването. Без никакво съмнение, тази стъпка е част от много по-големия план не само да се изравнят като права със семейството /от мъж и жена, друго няма/. Не само това, но и да доминират над семейството, да го маргинализират и да разрушат семейството. Не се съмнявайте в това.

Пред кого го е казал папата?
Пред екип, подготвящ документален филм за него от повече от година насам. Това значи откровено и близко общуване. Означава и пълен контрол върху новината - това в никакъв случай не е случайно изтървана фраза, това е внимателно обмислено и целенасочено действие.

Какви са последствията?
Юридически. Никакви преки последствия. Папата очевидно може да одобри “бракове” между еднополови - слагам в кавички думата бракове по обясними причини в този случай.
Гражданските съюзи обаче не са обект на действие на църквата и на папата - те са обект на светското законодателство.

Фактически. Несъмнени, огромни и - най-вероятно - непоправими щети в съзнанието на огромен брой католици по света.
Със своята необяснима и напълно неаргументирана в библейско-етичен план стъпка, без съмнение папата прави историческо отстъпление от Християнската позиция на любов към хората и НЕОДОБРЕНИЕ на греха и неговото институционализиране!

“И аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече”, казва Спасителят на жената, уловена в прелюбодеяние. Спасителят не ѝ казва - иди си и влез в граждански съюз с жена.
Едно е да проявиш милост към човека, друго е да го окуражиш да живее в мрак и грях.
Това е, което направи папата със своето изявление - папа Франциск окуражи тази група да живее в мрак и грях и весело да върви, заслепена, в най-страшната посока. Папа Франциск даде индулгенция на погиващите.

И тъй като е отдавна подозиран в отстъпление от ключови християнски доктрини и директни заповеди на Спасителя - с това свое изявление папата не само потвърди подозренията.
С това изявление Франциск даде основания на всички световни медии леко да “пипнат” думите му и да обявят подкрепата му за хомосексуалните “бракове”. Новинарски инстинкт при някои, огромно злорадство - при други.

Тази декларация на папата съвсем съзнателно вкарва внушението за одобрение на “браковете” между хомосексуалисти - защото е важно не само какво казваш, но е важно и какво разбират хората.
Един световен лидер е отговорен включително и за контекстуалното звучене на своите изявления. А в случая то е очевидно преднамерено.

Думите на папата изтикват Ватикана към ръба на морална пропаст.
Пропаст, в която може би някои в тези тъмни покои вече са паднали дълбоко, дълбоко...
Как трябва да се приема това?

Без особена изненада.
Ако имаше предатели и отстъпници в кръга на апостолите, буквално всекидневно живеещи с Христос, какво остава за други?
Изкушения винаги идват, но тежко на този, чрез когото идват изкушенията.

Надеждата и вярата ни винаги остават обърнати към Христос, а не към човеци.
Христос е Спасителят, а не папата.
Христос е Канарата, а не Ватикана.
Христос е Царят на Царете, а не който и да е световен лидер.